Триумфът на Новак Джокович на Australian Open не трябва да ни изненадва. Победата му на финала срещу Анди Мъри му донесе трета поредна титла в Австралия. По-скоро трябва да търсим изненадата в това какво ще означава този успех за Жокера?
С оглед на това, което може да покаже на корта, 2012 беше по-скоро разочароваща за Джокович. Звучи странно, но е така. Въпреки че той беше №1 в класацията на ATP със седем титли и беше избран за тенисист на годината за втори пореден сезон.
Но, той спечели само един от важните турнири - Australian Open. Дори и в този „слаб" за стандартите на Джокович сезон, Ноле успя да стигне до финала на три от четирите турнира от Големия шлем. Единственият, който той пропусна беше Уимбълдън, където загуби в четири сета срещу Роджър Федерер, който след това все титлата.
Всичко това плюс победата над Мъри за титлата тази година в Мелбърн, обещават, че през 2013 Джокович ще направи много силен сезон.
Мъжкият тенис става все по-добър, поне що се отнася до таланта и усилията, които влагат звездите на корта. Но, истината е, че има сериозна разлика между четиримата големи: Джокович, Мъри, Федерер и Рафаел Надал и останалите в елита. Освен това, този Топ 4 остана Топ 3 с оглед отсъствието на Надал заради контузия, а след това и болестта, която отложи завръщането му на корта.
Все още не се знае кога точно испанецът ще успее да се върне на корта, както и на какво ниво ще играе, когато това се случи, то доминацията на Джокович изглежда почти неизбежна.
Федерер все още е невероятен тенисист, но вече достигна тази възраст - 31 години, в която краката му и физическата му издръжливост не са това, което бяха преди няколко сезона. Той все още може да доминира, да налага волята си и да печели всеки мач, в който участва, но трябва да положи малко повече усилия, за да го направи.
Може би Мъри е №2 в света, макар и ранглистата да не го показва, но е въпрос на време това да бъде коригирано. Резултатът му срещу Джокович досега е 7 победи и 11 загуби, включително и онзи страхотен триумф на финала на US Open миналата година.
На финала в Мелбърн обаче видяхме, че Джокович беше много по-добре подготвен от Мъри, той се справи с всичко, което му беше приготвил британеца и след това обърна мача в своя полза. Има и нещо друго - може би Мъри изразходи цялата си енергия на полуфинала срещу Федерер, но когато спечели първия сет срещу Джокович, надеждата, че може да спечели финала беше повече от реална.
В крайна сметка Ноле надделя и Мъри така и не успя да намери отговор на играта му. Но това можеше лесно да се прогнозира. Сега идва по-трудният елемент и той напълно зависи от самия Джокович - ако той успее да се адаптира успешно към играта, нужна за успех на червени кортове, особено на Ролан Гарос, 2013 ще е невероятно успешна за него.
Ролан Гарос е турнирът, който редовно тормози Джокович, при това през цялата му кариера. Титлата от Париж е единствената от Големия шлем, която сърбинът не притежава, а той определено я иска. Като се има предвид, че не се знае състоянието, в което Надал ще се върне на корта, то може би сега е моментът, в който Джокович ще успее да пробие на клей.
Ноле вече записа страхотен старт на годината в Мелбърн, но той вече има почти всичко в тениса, а мотивация не му липсва. Обикновено в спорта това означава едно - големите успехи тепърва предстоят, досега сме гледали само прелюдията.
Но в Мелбърн научихме някои интересни неща, които ще направят предстоящия тенис сезон много по-вълнуващ.
Първо, Мъри вече е много по-стабилен психически. Ако не сте гледали финала в Мелбърн може и да останете с впечатлението, че Анди отново е рухнал психически. Но това не е вярно, просто Джокович го надигра физически, не и психически. Това е свързано с още една черта на Мъри - той понесе загубата геройски, бори се и загуби красиво. Въпреки че имаше проблем с контузия, той преодоля болката и продължи да се сражава. И това продължи до последната точка в мача.
Още нещо за Анди - шотландецът показа в Мелбърн, че скоро ще разполага с напълно ново оръжие - неговият първи сервис. Вторият още му е проблем, но първият е все по-впечатляващ - на финала Мъри изкара сет и половина без да изгуби и точки в геймовете с негов сервис. Той спечели 81% от точките при първия си сервис и вкара 7 аса, а на полуфинала с Федерер асовете бяха 20.
Да видим какво стана с Джокович. Той демонстрира, че когато е необходимо, просто превключва на друга скорост. На финала той показа, че силната игра на Мъри в началото не може да го пречупи, въпреки че просто нямаше за какво „да се хване".
Но и играта на Ноле има слаби страни - бекхендът му е идеален пример за това. Най-вече заради това, че отиграванията му с бекхенд не са достатъчно постоянни, на финала в Мелбърн той спечели само 11 точки в такива ситуации и допусна впечатляващите 29 непредизвикани грешки. Но дори и най-добрите не са идеални, затова и тенисът е толкова интересен, нали?
