Тази вечер Египет се изправя срещу Камерун във финала за Купата на африканските нации.
„Фараоните" имат да извървят една последна крачка до победата в турнира, но за да стигнат до тази фаза се нуждаеха от малко чудо: чудо, което им донесе един от тези велики ветерани, които просто изглеждат вечни във футбола.
В полуфинала срещу Буркина Фасо в герой за Египет се превърна 44-годишният вратар Есам Ел-Хадари. Редовното време и продълженията завършиха при 1:1, като Египет видимо отстъпваше на своя съперник и трудно се добра до дузпите. При наказателните удари неостаряващият Ел-Хадари направи две спасявания и така класира страната си на финала.
Когато се появи като резерва още в първия двубой на Египет в тазгодишната Купа на Африка, той се превърна в най-възрастния участник в историята на турнира. Ел-Хадари обаче не е футболист, за когото само участието е достатъчно. Вратарят пази за националния отбор на страната си вече над 20 години и продължава да прибавя нови постижения в своя актив. Преди да допусне гол срещу Буркина Фасо на полуфинала, той запази вратата си суха в серия от 675 минути и така подобри още един рекорд.
Дебютът му за националния отбор е на 26 март 1996 г. - когато неговият съперник на отсрещната врата в сряда вечер Куаку Кофи даже не е бил роден.
Възрастта на Есам Ел-Хадари е фрапираща и спрямо неговите съотборници. Най-младият от националния отбор на Египет - крилото на Стоук Сити Рамадан Собхи - е набор на дъщерята на Ел-Хадари. Всъщност Собхи е бил на една годинка, когато през 1998 г. стражът печели първия си трофей от Купата на Африка. По-късно Ел-Хадари печели турнира още три пъти, през 2006, 2008 и 2010, а тази вечер може да го направи за пети път, с което ще стане еднолично най-успешният играч в историята на надпреварата.
Ветеранът твърди, че в съблекалнята или на терена разликата в годините със съотборниците му няма никакво значение и той приема всички тях като братя. Осъзнава и че това е част от работата му като капитан.
В клубната си кариера Ел-Хадари е играл за доста отбори, като в момента е играч на египетския Вади Дегла. Той е бил футболист на вечните съперници в Египет Ал Ахли и Замалек, а единствените му чуждестранни отбори са швейцарският Сион и Ал Мерейх от Судан.
Ясно е, че той отдавна си е заслужил статута на легенда, но вероятно най-красноречивата оценка за качествата му дава самият Дидие Дрогба. Веднъж звездният нападател, вкарвал на най-големите вратари в Европа и света, определя Есам като своя "най-класен съперник".
Е, това може и да е преувеличено. На терена изглежда, че Ел-Хадари си остава такъв, какъвто си е бил винаги - и за хубаво, и за лошо.
Най-доброто му спасяване на полуфинала срещу Буркина Фасо дойде след негова собствена грешка и това не е нещо нетипично за вратаря.
След 21 години във футбола на национално ниво, той все още предпочита да боксира центриранията, вместо да ги лови - което нямаше да е такъв проблем, ако не се задоволяваше просто да плясва топката, а не да я избива надалеч.
При всеки физически контакт с противник стражът се просва на земята и сякаш остава паднал по-дълго от всеки друг. Умението му да бави времето и да изнервя опонентите е легендарно.
Дотук в турнира той е пуснал само един гол предимно заради страхотната защита на Египет и не толкова заради собствената си брилянтност.
Но все пак във вечния Ел-Хадари има нещо неустоимо: дали заради молитвите преди дузпите в сряда, дали заради очевидната привързаност на съотборниците му към него, или просто защото отказва да си отиде от футбола и продължава да е на вратата година след година.
Днес вратарят е на един мач от поредното си голямо постижение, но не и от величието - него го е постигнал отдавна.