Дни преди началото на Световното първенство по волейбол за мъже в Полша настроението на волейболната общност у нас е малко по-различно от това, на което сме свикнали в последните години.
Още от 2006 година, когато тимът ни спечели бронзовите медали в Япония, сякаш по подразбиране изпращахме лъвовете за отличия на всяко едно голямо първенство. През тези осем години обаче се случи само още веднъж - на Европейското в Турция, когато отново взехме бронз.
Този път обаче очакванията са други или по-точно - няма такива. Отборът излиза от най-слабото си представяне при участията си в Световната лига с 1 победа в 12 мача. Наистина групата, в която се намирахме, предполагаше изключителна конкуренция, но именно в такава представителният ни тим доказваше в последните години силата си с четвъртите места на
Олимпийските игри в Лондон, два пъти в Световната лига и веднъж на Европейско първенство.
Дали обаче малката кошница означава малки шансове? Ни най-малко! Именно ролята на аутсайдер приляга на отбор като България и новият селекционер Пламен Константинов знае това отлично. В Лондон не ни брояха за живи, след като Матей Казийски и Андрей Жеков току що бяха напуснали отбора. Очакваше се колегите им да се сринат психически, да ударят стената и да се приберат още след края на груповата фаза.
Нищо подобно... България игра мач за влизане на финала и загуби след тежка битка от бъдещия шампион Русия. Ние обичаме.. не, ние имаме нужда да сме опрени до стената, за да разкрием потенциала си и да надскочим възможностите си на волейболното игрище! България е отборът, който най-добре използва подценяването от страна на съперника, за да вземе това, което иска.
Нямаме звездния състав нито на Бразилия, нито на Русия, дори на Италия. Цветан Соколов вече е всепризнат за един от най-добрите на своя пост в света, но като цяло селекцията на Константинов не разбива трансферния пазар всяка година. Именно Соколов ще е ключовата фигура за успеха на тима. Диагоналът е способен на умопомрачителни изпълнения, които буквално да сринат съперника. Има обаче все още и дупки, в които попада и не изглежда на себе си, а това се оказва обикновено фатално и за колегите му.
Другият ключов момент ще бъде посрещането и играта в защита - традиционната ахилесова пета на българския силов стил. На първо четене разполагаме с добри посрещачи в лицето на Тодор Алексиев, Тодор Скримов и Николай Пенчев, а класата на намиращия се в страхотна форма Теодор Салпаров няма нужда от анализ.
Има обаче и подводни камъни, за които трябва да се внимава. Смяната на разпределителя винаги води до сътресения, дори да говорим и за натрупалия огромен стаж с националната фланелка Андрей Жеков.
Константинов залага на изключителния опит на разпределителя с може би най-добрата блокада и един от най-добрите начални удари в света. Това са все хубави елементи към играта на плеймейкъра, но неговата основна задача ще бъде да осигурява безаварийно нападение на колегите си, а това няма как да стане без играта с центровете, която е и ахилесовата пета на Андрей.
Ако този проблем бъде решен и отборът намери сила и морал да се вдигне след тежък момент, а такива със сигурност ще има, България може да бъде много, ама много опасен съперник.
Как са разхвърляни картите на масата между останалите играчи?
Бразилия, дори да дойде с третия си състав, не може да не бъде посочена като фаворит номер едно. Последният път, когато светът видя шампион, различен от южноамериканците, беше през 1998 година, когато триумфира Италия. Три поредни титли могат да доведат само до едно - изключителен глад за четвърта.
Отборът на Бернардо Резенде, както винаги, е в добра форма. Може да започне малко бавно, тромаво, дори със загуба, но накрая винаги се стига до развяването на флага със синия глобус. Вече няколко години светът очаква Бразилия да отпусне хватката след края на ерата на поколението на Жиба, но това така и не се случва. Да, Бразилия не е непобедима, но със сигурност е сред трите най-големи претендента за златото.
Такъв е и Русия. Когато и да изглежда с проблеми, „Голямата мечка" е солиден фактор в световния волейбол. Това е отбор, който може да се справя с липсата на цели звена в състава си, а живият пример е олимпийската титла от Лондон, когато реално без посрещане отборът на Владимир Алекно парализира с великолепна тактическа игра Бразилия на финала.
Турбото на руския двигател се казва Дмитрий Мусерски, който опровергава половината закони на физиката с котешките си рефлекси за „скромния" ръст от 218 сантиметра.
Третият отбор, който трябва да бъде считан за фаворит е този на САЩ. Американците спечелиха за втори път Световната лига това лято и отново изглеждат като онази добре смазана машина, която през 2008 година помете всички първо в Лигата, а след това и на Олимпийските игри.
Ядрото продължава да е същото в лицето на Шон Рууни и Дейвид Лий, но през годините нови играчи като Матю Андерсън изгряха и се включиха успешно в отбора. Любопитното е, че американците навлизат във върхова форма малко по-рано от обичайното. Не е тайна, че техният принцип на работа се основава на олимпийския цикъл, защото в САЩ все още златото с петте кръга има най-високата стойност.
Във втория ешалон на претенденти един до друг са домакинът Полша и Италия. И двата отбора са на изключително ниво. У дома поляците ще имат подкрепата на най-волейболната публика на тази планета. Италия пък може да изригне по всяко време, а тази непредвидимост все още не и позволява да се нареди до отборите от компанията по-горе.
