Последните няколко месеца ме накараха да се върна към историята, към философията. Последните няколко месеца накараха футболните привърженици да се усмихнат, защото отново имат своята „дама". „Старата госпожа" отново е на картата, макар малко поостаряла и тъжна. Торинският колос Ювентус беше в небитието пет години, изредиха се неспособни треньори и ръководство, съдебни решения отнеха чисто спортната страна на нещата, трансферни недоразумения разочароваха феновете.
Вижда ли се краят? Не знам, но вярвам. Имам основание да вярвам, да се надявам. Банална или не, фразата „Където е текло, там ще тече" е много актуална в този момент. Откакво начело на торинци застана Антонио Конте, италианските отбори започнаха да се съобразяват с Ювентус.
И чакайки поредния мач от Калчото, разлиствайки настолната книга, попадам на думите на Аристотел: "Няма нищо по-чудовищно от въоръжената неправда". И се замислям... Трябваше ли Ювентус да бъде изхвърлен по този начин, трябваше ли да бъде опетнено името, което крепеше италианския футбол, трябваше ли да бъде наказан отборът, донесъл световната титла на Италия няколко месеца преди скандала „Калчополи"?
И си отговарям: да, трябваше! Защото във футбола, а и в живота, всеки има спадове и зенити. Но, достигайки дъното, времето показва кой е способен да излезе като победител от него.
Времето показа - торинският колос излежа своята присъда. И както Атлас изправя рамене, Ювентус показа готовност да крепи футболния свят на своите - отново!
Преди по-малко от месец на миланската арена „Джузепе Меаца" един срещу друг се изправиха Интер и Ювентус. Просто поредният мач от Калчото? Не, сблъсък на смъртни врагове!
Заради скандала „Калчополи" зарядът в това дерби достигна внушителни размери. Италианският футбол се промени из основи през последните пет години заради изхвърлянето на Ювентус, отнетите титли, напускането на голяма част от звездите - от това се възползва Интер (главното действащо лице в скандала).
Малко преди началото на мача, от трибуните на „нерадзурите" бе издигнат трансперант „Липсва ни Хейзел". Синьо-черната агитка изуми света с тази „доблестна" постъпка.
Нима беше нужно? Веднага отговарям лаконично: да! Беше нужно, поете, възпял гибелните и низки настроения на масите! Имахме нужда от този „възвишен" порив на емоции и чувства!
Ювентус победи с футболни аргументи, победи със страст, воля, желание. Привържениците на „бианконерите" празнуваха, но по-важното бе - неутралните фенове се усмихнаха, футболният свят приветства завръщането на чаканата дълго време справедливост.
И разглеждайки моралните аспекти на футбола, съм готов да се наслаждавам на чисто футболните аргументи - с високо вдигнато (черно-бяло) шалче в ръка!
