Каква е разликата между 11 септември 2012 г. и същата дата на миналата година през призмата на националния отбор?
По това време преди 12 месеца ближехме рани, разбити от Англия (0:3 насред София) и Швейцария (1:3) в поредните мачове от европейските квалификации. Лотар Матеус си замина, дойде временният вариант Михаил Мадански, за да запише и историческата загуба от Уелс на „Васил Левски", подпечатала най-слабите ни квалификации от 25 години - 5 точки от 8 мача и 3-13 голова разлика.
За цялата 2011-а година България спечели един-единствен мач, при това контрола с Кипър (1:0). В останалите двубои паднахме от отбори като Беларус, Украйна и Уелс - далеч от понятието европейски футболни сили.
Любо Пенев бе назначен сред противоречиви мнения, най-вече формирани от характера му на единак, трудно отварящ се за публиката и сякаш със свои собствени и далечни разбирания за играта. Но успял, ако погледнем неговите 3-4 сезона като треньор. В ЦСКА бе на път да спечели титлата, но се препъна накрая, саботиран и от собствените си босове. Елиминира Динамо (Москва), за което в настоящия момент ЦСКА може само да мечтае. С Литекс стана шампион.
Пенев пое невъзможна мисия. Националният отбор никога не е бил в по-неизгодна позиция като негативизъм в обществото спрямо него, като резултати, като липса на качествен материал в първенството и от младежките формации. Периодът е и преходен, защото триото, което от 10 години е основно за тима, постепенно се оттегли по три различни причини. Бербатов сам каза „стоп", Стилиян бе спрян от болестта, а Мартин...
Тук Пенев предприе първия си смел и рисков ход, който очаквано предизвика полемики. Петров вече не е национал, което за мнозина е спорно решение. Да, но резултатите дотук трупат червени точки в полза на хода на Любо Пенев. Както и от тоталното загърбване на Благо Георгиев, моментният отказ от Божинов, който иначе допада на селекционера като качества, но просто нямаше отбор от май.
Братя Миневи, братя Миланови, Борис Галчев, Светослав Дяков, Гъргоров като нападател, Пламен Илиев, Александър Александров... Това са все имена, които Любо повика или за първи път, или утвърди като основни хора в групата.
И в клубовете си той обичаше да работи с не повече от 20 играчи, за да не се размива процесът на тренировки и обучение, както той го нарича. Редиците са неособено внушителни като бройка, но винаги стегнати. И в националния засега групата, с която работи Пенев е от 20 и няколко човека.
На терена са тези, които играят редовно в отборите си плюс Манолев и Попов, независимо от тяхната ситуация. Те двамата са считани за лидери на новия тим. Дават разликата, както самият селекционер често казва. Останалите са константни, бойци, които са в най-добра игрова форма и физически и психически са готови за всяка битка.
Това е Пеневият отбор - стегнат и без никакъв респект от съперниците. Гаджев, Дяков и Г. Миланов срещу Италия извършиха сигурно 25 нарушения, с което събраха очите на „скуадрата", измислила тактическия фаул и изнервянето на съперника с дребни накъсвания на ритъма.
Освен това халфът на Лудогорец трупа мач след мач, в които реално не допуска грешка в дисциплината, тактиката и подаванията. Дяков е голямото откритие на Любо.
А Миланов - бъдещето на неговия, а и на отборите след Пеневото време. На 21 години любимецът на Гриша Ганчев в Литекс вече поема отговорност и е най-креативният ни футболист.
С шестима от „А" група Пенев направи 2:2 на Италия. Би Холандия навън, а за 12 месеца падна само от Турция в мач, който спокойно можехме и да спечелим. Добри статистики, стабилизиране, избистряне на състава и най-важното: спечелване на доверие у хората към този тим.
На кой не му хареса как Миланов и Мицански матираха уж непробиваемата италианска защита? Не ви ли напълни душата как Дяков отмъкна онази топка на Пирло? Като с щипки! На цялото Евро 20122 не се удаде на никой от цялата плеяда звезди, изправили се срещу магьосника на Италия.
Сега идва трудната част. Надграждането. Но у Любо няма страх, в това бъдете сигурни. Той ще трябва да убеди отбора, че нищо не е направено, работата започва пак и пак преди всеки мач. Да приземи излетелите, да мобилизира отпуснатите, ако има такива.
Вече започна да го прави, обявявайки, че „ние сме скромен отбор с никакви резултати". Така може би сме свикнали да е в последните години. Но сега поне не треперим пред телевизорите преди мач, защото знаем, че на терена няма страхливци и лигльовци. Дори това вече е победа. 1:0 за Любо.
