Да живееш футбол - 14 истории от Бразилия

Sportcafe 01.06.2014, 09:23

Рафаел Барос да Силва (13-годишен). Ученик във футболното училище Сабер Вивер (Да знаеш как да живееш), основано от пастор Жосемир Педро Да Силва. Игрището винаги е потънало във вода, но това не пречи на Рафаел да опитва удари, които са трудни дори за професионални играчи по света.

Жоао Маркош Сантана Мело (22 г.). Той е техник в местната кабелна телевизия в Ондина, Салвадор. За Маркош мачлетата по петима на игрището в Ондина не са само забавление в събота и неделя. Там той е срещнал и годеницата си. "Забравям за всичко, когато играя. Футболът е най-прекрасното нещо", казва момчето.

Педро Луна (по прякор Исус Трикольор). Наричат го така, защото на всеки мач на местния Санта Крус (Ресифе) се облича като Исус Христос. Клубът е основан от 11 момчета, ритали пред местната църква. "Световното е на 4 години, а нас футболът ни събира като семейство всяка седмица - казва Луна. - Мондиалът е шоу, местният футбол е религия."

Пауло Сесар Бенто (46 г.) и синът му Роберто Антонио Сантана дос Сантош (24). Бенто играел професионално, докато не осъзнал, че огромното мнозинство от футболистите в Бразилия едва свързват двата края. Сега е треньор на деца. "Футболът е моят живот". Синът му тренира и се пробва в отбори от втора дивизия. "Не мога да правя нищо друго", признава Роберто.

Бренда Кариока Понтес (19 г.). Тя е актуалната "пеладао" - най-красива на турнир, който ежегодно събира футболистки в Манаус. Оценяват ги по умения и красота. "Беше огромна чест да представлявам моя отбор - казва Бренда. - Имаше 507 тима, а в конкурса за красота се борих с представителка на всеки от тях..."

Индио Ружерио Буено дос Сантос (15 г.). Прическата му е като на Неймар, но за разлика от героя му, е твърде срамежлив да даде интервю. Ще гледа световното на един стар телевизор с размазан образ у дома. Баща му е толкова беден, че не може да си позволи билет за мачовете на Сантос. "Но пък имам цял отбор у дома", хвали се Жозе. Да, семейства от по 10-11 деца не са рядкост във фавелата Барио де Фазендиня край Сао Пауло.

Авиато (41 г.). Той е вожд на една индианска общност - Сатере Мави, от Амазония. Много от неговите хора, които играят добре, отиват да пробиват във футбола в Манаус. "Футболът пази общността ни мирна. Когато има спорове, правим мачове между тези, които се карат. Така всичко приключва мирно", разказва Авиато.

Жеси Салустиано да Силва (31 г.). Тръгва от фавелите на североизтока и си намира работа в Сао Пауло. В района на Копан има турнир всяка година, а всяка сряда Жеси и колегите му играят традиционния си мач. "Това сваля напрежението. Забравяш проблемите и ги оставяш вкъщи при съпругата", смее се строителят Да Силва.

Жозе Карлуш (10 г.) и Габриан Браян Сантос Маркес (13 г.). Игрището на площад Просамим в Манаус отдавна се е разпаднало, но няма кой да го поправи. Децата от околните общежития и бедни квартали виждат в този терен своята "Маракана". "Ако можех да напусна Манаус бих отишъл в Португалия - казва Жозе Карлуш. - Искам да срещна Кристиано Роналдо."

Касиано Силва (30 г.). Той е адвокат и консултант, над средната класа в Бразилия. В квартала Ещорил в Белу Оризонте наемът за час на игрището е над минималната заплата за седмица в страната. Но тук живеят заможни хора, а когато си го поделят десетима... "За мен футболът е всичко - казва Касиано. - Когато съм тук с приятелите и играем, забравям за работата."

Мария дос Милагрес Мейра (39 г.). От дете Мейра е ограничавана да играе футбол - родителите и не позволявали да играе мъжката игра. Но тя ритала посред нощ, когато не се виждало добре... Сега има свой отбор и всяка събота те се събират за поредния мач. Ще гледат световното заедно в местен бар в Сертао.

Барбейро, Тато и Гало. Тримата са съотборници в затворническия отбор на Курадо, Ресифе. "Когато някой ритне топката зад оградата, молим надзирателите да идем да я вземем. Иначе ще помислят, че искаме да бягаме.". Барбейро е осъден на 2,5 години за продаване на наркотици. Мечтата му все още е да играе футбол.

Луиш Карлош Бесков (60 г.). Бесков е гаучо каубой, който сега живее в Порту Алегре. "Както много гаучоси, аз съм от германски произход - разказва Луиш. - Ще викам за Германия на световното."

Кристофер Робертс дос Сантос Рамос - Кики (13 г.). Кварталът Сао Кристовао в град Уро Прето е каменист и стръмен - не е лесно място да играеш футбол. Кики обаче играе в училището за социална помощ наблизо, а учителите казват: "Той е най-добрият футболист тук. Никой не може да му вземе топката."

Игрището на училище Сабер Вивес е само на 16 километра от стадиона в Ресифе, където ще има мачове на мондиала. Но не е трудно да се объркате, че това са две различни планети.

Арената "Пернамбуко" струва около 190 милиона евро, а около нея расте инфраструктура, контрастираща рязко с региона. На игрището на Сабер Вивес (Да знаеш как да живееш) има винаги около 5 сантиметра вода, която не може да попие. Тук се вижда кой има талант...

Футболното училище е основано от пастор Жосемир Педро да Силва и всъщност представлява игрище и място за преобличане на децата.

"Нека играят по цял ден, защото това е единственият им път", казва пасторът. Бог и футбол - това е животът на милиони бразилци.

В страната има 30 милиона футболисти, но само 28 хиляди от тях са професионални (повечето - полупрофесионални). Над 80 процента играят за минималната работна заплата от 724 реала (около 230 евро).

Бразилия живее футбол. Тук няма човек, който да не гледа, играе, разбира най-глобално значимия спорт на планетата. "Социален феномен" се е наложило като етикет на играта, но в Бразилия виждаш какво означава този израз в пълния му смисъл.

Английският в. "Гардиън" направи мащабен репортаж за най-голямата футболна църква в света с около 190 милиона вярващи.

Sportcafe ви предлага 14-те истории в изумителните кадри, запечатани от фотографа на английското издание.