Най-силните футболни клубове просперират чрез отлъчването на тези свои играчи, които вече не искат да ритат за тях. Така клубът винаги демонстрира силата си над отделния човек. Тази раздели обикновено са болезнени и често изглеждат безумни, но на пазара винаги чака някой друг талантлив футболист, който е готов да заеме мястото на освободената звезда. По този начин клубът се подмладява и освежава, а напусналият футболист вече е наясно, че е в началото на края на кариерата му.
В рамките на един земетръсен ден Ливърпул първо отхвърли офертата на Челси за Фернандо Торес на стойност 35 милиона лири, а след това научи, че Аякс е готов да продаде на клуба Луис Суарес за 23 милиона паунда. Междувременно стана ясно, че мениджърът на Торес полага сериозни усилия, за да накара шефовете на Ливърпул да изслушат внимателно това, което имат да им кажат агентите на Челси. Торес просто иска да се махне от „Анфийлд", това вече е ясно на всички.
И ако някой е имал съмнения в това, депозирането на писмена молба за трансфер от Ливърпул пределно ясно указва желанието на футболиста - оттук вече няма връщане назад, в съзнанието си той е напуснал отбора, за който все още рита. Карлос Тевес е изключение от това правило, както и от много други.
Случаят с Торес е изваден като от учебник: той искаше да напусне през лятото, след това надеждата му да се махне се възроди през януари, точно както стана с Дарън Бент. И Суарес подписа с Ливърпул в деня, в който Торес писмено поиска да бъде продаден, така клубът беше изправен пред две възможности: или да задвижи трансфера на Фернандо или да се постарае да му намери нова причина, която да го накара да остане.
И в двата случая Ливърпул може да спечели, но тенденцията от последните години не е никак приятна - как така клубът, който има в актива си пет европейски титли, изведнъж се превърна в нещо, шефовете на което трябва да полагат неимоверни усилия, за да убедят звездите на тима да не се разбягат при първа удобна възможност.
Чаби Алонсо и Хавиер Маскерано поеха към Реал и Барселона, а след тези продажби Пепе Рейна, Джейми Карагър, Стивън Джерард и Торес останаха ядрото, с което Рафа Бенитес стигна до второто място във Висшата лига през май 2009, като тимът му събра 86 точки.
След това дойде твърде дълго проточилата се сага с продажбата на клуба, а сред най-важните задачи на Рафа, а после и на Рай Ходжсън се появи задължението да задържат в тима звездите, които напираха да напускат. Но това време вече отмина.
Приоритетите на новите собственици са ясни, Кени Далглиш държи цялата власт в клуба в ръцете си и Ливърпул е поел нов курс, а идеята е клубът отново да е сред най-големите и силните, не само на Острова, но и в Европа.
Така че трябваше да се стигне до деня, в който Ливърпул щеше да се откаже от защитната си позиция и да започне да действа по-активно - да преследва трансферните си цели и да се освободи от тези, които не помагат за развитието на отбора. А това означаваше, че Ливърпул трябва да продаде на максимално висока цена Торес - дали сега или през лятото - и след това Далглиш или някой друг да се захване с изграждането на нов отбор. Защото ще има и пари за това.
Все пак, най-големите клубове не се разселят лесно с най-мощните и важни играчи. В Арсенал полагат невероятни усилия, за да задържат Сеск Фабрегас, който от доста време иска да се върне в Барселона, а в Манчестър Юнайтед успяха да убедят Уейн Рууни да направи обратен завой в желанието си да напусне - Рууни искаше да премине в Манчестър Сити, но фамилия Глейзър унищожи досегашната структура на заплатите в клуба, за да удовлетвори финансовите му претенции и Рууни остана на „Олд Трафорд".
Спомнете си какво стана с Кристиано Роналдо - той също искаше да напусне Манчестър Юнайтед, но сър Алекс Фъргюсън го убеди да остане още един сезон, след което го продаде за 80 милиона лири на Реал. Сделката за Роналдо е идеалният модел, към който би трябвало да се стремят всички клубове. Големите клубове винаги засенчват и най-ярката си звезда, винаги е било така и така ще бъде. В случая на Торес, не само феновете на Ливърпул се питат дали тимът може да си позволи да гради бъдещето си около футболист, който толкова лесно се отказва от каузата на клуба и периодично иска да се маха.
Испанецът пристигна в Ливърпул през юли 2007 и в първия си сезон записа 33 гола в 46 мача. След това вкара победния гол за Испания на европейското първенство през 2008. Това накара мнозина да го обявят за най-добрия №9 в света, пред Дидие Дрогба, Давид Вия, Диего Форлан, Самуел Ето'о, Златан Ибрахимович и т.н. Но този сезон формата на Торес определено е непостоянна, а по време на световното той просто не беше на нивото на съотборниците си, които спечелиха титлата.
Сега отново се тръгва в нова посока - при Далглиш в клуба ще бъдат тези, които наистина искат да са част от този отбор. Това е първата стъпка към спасението. Торес се зарадва на идването на Далглиш в клуба, но в същото време по подобен начин прие и възможността да напусне с отварянето на трансферния прозорец в началото на януари. През лятото Торес беше искан от Манчестър Сити, но макар и не особено ентусиазирано, той реши да остане, а смяната на собственика определено не го зарадва кой знае колко. Той постоянно повтаряше, че тимът има нужда от сериозни инвестиции за нови играчи, но новите собственици просто запазиха мълчание по темата.
Футболистите често обясняват, че напускат един клуб, защото искат „повече успехи, титли и други трофеи". Но истината е, че огромната част от тях си тръгват заради пари, както и заради това, че им е писнало да ритат с други играчи, които определено са по-добри от тях. Преди известно време продажбата на Торес ни се виждаше направо невъзможна и безсмислена. А сега на мнозина точно този трансфер им се вижда част от операцията по възстановяването на Ливърпул.
