Брендън Роджърс е самоуверен млад северноирландец, който в момента е на върха на славата си. Той изведе Ливърпул до второ място (неподозирано високо преди миналия сезон), като титлата буквално се изплъзна в последния миг.
Сега му предстои по-трудното. Да задържи ниво и надгради, и то при условие, че загуби най-силния играч в тима и водеща фигура Луис Суарес.
Роджърс има своя специфична философия и обича да поема рискове. Няма страх да го прави. Опита още в първия си сезон в Ливърпул, когато на терена в дербита се появяваха хора като Андре Уисдъм, Сусо, Мартин Кели, Джон Фланаган, Рахийм Стърлинг - тийнейджъри. Губеха се мачове, правеха се грешки, но Роджърс упорстваше и пак ги пускаше.
Не е само кадровата му политика, която е смела и с отворен подход. Ливърпул играе, а и ще продължи да го прави, открит и нападателен футбол, на висока скорост и изцяло насочен към атаката.
Това, казват експерти, костваше титлата в края на миналия сезон, когато по-предпазлив и внимателен подход можеше да донесе необходимите 4 точки от мачовете с Челси и Кристъл Палас, вместо Ливърпул да вземе само една.
Но нека тези експерти се сетят, че отборът дължеше именно на атаката си това, че въобще бе в позиция да се бие за титлата.
Лятото на 2014-а е решително за Роджърс най-вече с вододела на големите очаквания. Ливърпул видя, че е способен на сериозни неща, а феновете имат пълно доверие в 41-годишния мениджър. И чакат нови гръмки победи, а не връщане към сивотата и посредствеността на местата от 5-о до 7-мо. Апетитът вече е дошъл с приятното ястие от миналия сезон.
Мениджърът има да харчи доста пари, но го прави по своя начин - не привлича нашумели звезди, а предпочита тези играчи, които е заградил с кръгче като подходящи в системата му на игра. За някои от тях вероятно Ливърпул надплати над необходимото. Толкова е сигурен Роджърс, че те са точните хора.
Адам Лалана, Емре Чан, Рики Ламбърт, Лазар Маркович, Лоик Реми... Не са Меси, Роналдо или дори Алексис Санчес. Но такива съмнения бяха изказвани и за Даниел Стъридж, когато бе привлечен от Челси, за Фелипе Коутиньо, взет като ненужен в Интер, за Рахийм Стърлинг, налаган твърде млад...
Истината е, че Роджърс не иска да види една фигура като пряк заместник на Суарес. Неговите 31 гола и 13 асистенции във Висшата лига няма как да бъдат заменени от един човек, освен ако той не е споменатите Меси или Роналдо.
Затова ще го смени системата. Бързи крила, халфове, които се движат много и пресират далеч в половината на съперника, светкавични атаки с един пас зад защитата, директна игра. Ливърпул ще удря тежко, но и - ако не смени подхода - ще получава удари.
Това е. Роджърс иска да види млади, надъхани, свежи и гладни играчи в системата си. Това може да е великолепна стратегия и да пожъне успех, но може да се окаже, че сметката е без... треньор.
Силата на Манчестър Сити вече е именно в сработения състав и рутината, новият Юнайтед на Ван Гаал обещава да е тактически безупречен, Челси има стратега Моуриньо и много класа, а Арсенал добавя силни единици към системата си. Ливърпул ще има голяма задача пред себе си да повтори или подобри постиженията от миналия сезон.
Роджърс рискува, Ливърпул атакува. Ще гледаме и през новия сезон вълнуващ футбол със собствените таланти Джордан Айби, Джордан Роситър, Сусо, Стърлинг, както и привлечените Маркович и Чан. Нито един от тях не е над 21 години, а поне трима ще са титуляри.
Докъде ще стигнат силите, дали месомелачката няма да смачка твърде отворения подход на Брендън - времето ще покаже.
Човекът заслужава уважение, защото не се страхува да търси футбол във вида, в който той трябва да се играе.
Само преди седмица германците показаха, че и така може да се печелят трофеи.
