Помните ли онази песен на Израел Камакавиво - „Над дъгата" („Over the rainbow)? Сигурно сте я слушали десетки пъти. Магичното звучене на струните, странната атмосфера, която създава с привидно веселия и игрив ритъм, но сякаш влиза дълбоко, в най-тъжните дебри на затворената душа.
Прекрасна песен, която за съжаление не мога да слушам повече от десет секунди, защото ме хвърля в ужасен емоционален ступор. И всеки път си мисля - що за странни птици са хавайците? Кое не са разбрали от света, че приемат смъртта като празник на освободената душа, а не се заключват в оковите на адската мъка за изгубения човек?
Толкова различно ли виждат слънцето и луната, деня и нощта, живота и смъртта? Защо измеренията на човешките отношения там нямат общо с тези при нас, в „цивилизования" свят?
Именно на Хавайските острови е израснал и Ма'аке Кимиату. Защитникът в Националната футболна лига на САЩ направи доста прилична кариера в десетте години, в които игра за Балтимор, Каролина и Вашингтон. Успя да стане и шампион с „Гарваните" през 2012 година. Малко след това Кимиату изостави своята страст и професия, футбола, за да направи нещо много човешко и истинско - да даде част от себе си на своя болен брат. В края на лятото Крис Кимиату получи единия бъбрек на Ма'аке, а преди дни лекарите обявиха, че трансплантацията е била успешна.
В момент, в който НФЛ е раздирана от скандали с домашно насилие, а едни от най-големите звезди като Ейдриън Питърсън, Рей Райс и Грег Харди за броени дни изгубиха бляскавата си аура, новината за прекрасния жест на Ма'аке дойде като глътка свеж въздух в задушаващата насилствена атмосфера. Когато през 2012 година брат му Крис, също играещ американски футбол за Питсбърг Стийлърс, разбира, че трябва да се подложи на трансплантация и да прекрати професионалната си кариера, Ма'аке не се колебае и за миг.
„Нямаше как брат ми да има такъв сериозен проблем и да няма възможност да продължи да играе, а аз да остана на терена. Здравето му беше застрашено и нямаше как да не се отзова", споделя за своя жест Ма'аке.
Прекрасният жест обаче не среща помощта на съдбата. Освен от нов бъбрек, Крис се нуждае и от байпас на сърцето, задвижващо впечатляващото 175 килограмово туловище на по-малкия брат. Това забавя трансплантацията с година и половина, в която Ма'аке има една единствена задача - да поддържа духа на брат си.
„Аз съм най-голямото от седемте деца в семейството. Имам отговорност към всички тях и бих дал всичко, за да са добре! Ако имат нужда от кръв - ще вземат моята кръв. Ако имат нужда от орган - това ще е мой орган. Трябваше да държа духа на брат ми високо и най-лесно беше да му опиша ситуацията като футболен мач. Казах му - виж, в момента сме на четвърти опит и дълга дистанция, но двамата ще се справим!", описва трудния период Ма'аке.
След успешното поставяне на байпас идва и моментът за трансплантация на бъбрека. Оказва се обаче, че огромното тегло, което дава решаващо предимство на Крис на терена, е проблем на операционната маса. Лекарите в Университетската болница на Мериленд са притеснени дали новият орган ще може да фукнционира в огромното тяло на Крис, но за щастие Ма'аке също не е създаден за модния подиум и бъбрекът му се оказва със 150 процента по-голям от нормалния.
„Човече, когато го извадихме имах чувството, че държа футболна топка", споделя впечатленият доктор Стивън Бартлет.
Операцията на 27 август е успешна и преди дни лекарите потвърдиха, че органът не е отхвърлен от тялото на Крис. Така в седмицата на горещи дискусии зад Океана за влиянието на случващото се в света на НФЛ върху американското общество и нуждата за един нов морал, историята на братя Кимиату стопли сърцата на феновете. Двама бивши играчи на един от най-големите съперници в НФЛ - Балтимор и Питсбърг, които дадоха урок по човечност в свят, заслепен от насилие и алчност.
Има нещо странно на Хавай. Измеренията за добро и зло, щастие и тъга са по някакъв начин различни от нашите. Смъртта се посреща като празник, а добротата не е нещо, което „трябва" да правиш, за да си щастлив. Това е просто един прекрасен свят, над дъгата, както изпя Изи Камакавиво.
