Днес всички говорят за възкръсналия Аякс - този клуб, който наистина заслужава футболен „Нобел" за цялостен принос към Красивата игра. С право: няма друг клуб в историята, който да е постигнал толкова много с толкова малко. И да е дарил света с куп велики играчи и не по-малко велика футболна философия.
Светът говори и за „драмата" на Кристиано, който няма да успее да продължи серията си от три поредни титли в Шампионската лига и най-вече да се изправи срещу Меси в най-чакания персонален финал. Говори и за отпадането на Манчестър Сити, който обобщи сезона в евротурнирите като „провала на милионерите". Говори и за ВАР - технологията, която промени толкова неща в любимата игра и преобърна изхода от половината четвъртфинали в турнира.
Защо, по дяволите, обаче никой не говори за Тотнъм - клубът, който сътвори не по-малка сензация от тази на Аякс?
Ами най-вероятно, защото става дума за... Тотнъм.
В глобален мащаб трудно ще откриете друг клуб, който да е осмиван и подиграван толкова често, колкото лондонските „шпори".
Снизхождение - това е отношението, с което се отнасят (в най-добрия случай) мнозинството от британските футболни запалянковци към клуба от Северен Лондон. И не само те.
Дори великите не рядко си упражняват чувството за хумор с Тотнъм. Преди десетина години Франк Лампард влезе в обмена с репликата: „Да паднеш от Тотнъм е най-ужасното чувство. Сега ще запишат мача на DVD и ще се хвалят с победата поне десетилетие напред". С други думи - до сега. Лампард едва ли е подозирал обаче, че днес „шпорите" ще са само на три мача от триумф в най-важното футболно състезание в света.
Според свидетелствата на друг от големите - Рой Кийн, на почивката на един мач с Тотнъм сър Алекс Фъргюсън дал възможно най-надъхващото указание на своите. През първото полувреме Манчестър Юнайтед играл ганкиното, а в съблекалнята бесният Фърги изрекъл само няколко думи, с възможно най-пренебрежителния тон: „Пичове, това е Тотнъм..." Целият отбор прекрасно разбрал „инструкциите" и, разбира се, обърнал мача през второто полувреме.
Най-често хората се гъбаркат с лондонския тим заради липсата на трофеи, поне в модерната история. Настроенията срещу клуба може би най-добре успя да обобщи героят на Колин Фарел в черната комедия „В Брюж" от 2008 г.: „Ти не си провал, но не успя да стигнеш до върха. Като Тотнъм".
Животът ни учи, че когато веднъж дадем повод да ни се присмеят, задължително следва и друг. Така бе и с клубния стадион на Тотнъм.
Работите по разрушаването на стария „Уайт Харт Лейн" започнаха още през пролетта на 2017 г., а обещанията бяха, че до началото на сезон 2018/2019 новата арена ще е напълно готова. Това обаче не се случи, а сроковете постоянно се отлагаха - което развеселяваше останалите и изнервяше „шпорите". Наложи се чак до началото на април т.г. „Тотнъм" да домакинства на чужд терен - на „Уембли".
Новият стадион катализира и друг важен проблем за клуба - липсата на попълнения. Заради строителството собственикът на Тотнъм Даниел Леви не успя да отпусне средства на Маурисио Почетино за привличането на нови футболисти.
През последните два трансферни прозореца (лято 2018 и зима 2019) „шпорите" не купиха нито един играч.
Докато конкурентите не спираха да чупят трансферните си рекорди, Тотнъм се задоволяваше единствено да подновява договорите на настоящите си футболисти. Тази зима в Англия се роди поредния виц: „Ръководството на Тотнъм е радостно да съобщи за привличането на нов футболист - с клуба договор подписа френският вундеркинд Н'Икой (N'Оbоdy - от англ.)". „Новината" бе придружена със снимка на играч без глава и стартов номер нула.
Но и това не бяха всички беди. Заваляха и контузиите. Голямата звезда Хари Кейн отсъстваше цял месец през зимата, а в първия двубой срещу Манчестър Сити от Шампионската лига получи още по-тежка травма, която го извади от терените до края на сезона. Друга ключова фигура - Деле Али, също престоя доста в лазарета и все още си връща формата. А какво да кажем за героя от мача със Сити - Сон Хюн Мин? Като нищо кореецът можеше в момента да е... военнослужещ - от пагона го спаси единствено факта, че с националния си тим през септември м.г. спечели Азиатските игри. Ако Корея не бе успяла да стигне до златото, Сон го чакаха 21 месеца с пушка на рамо. Такива са законите в родината му.
Дори треньорът Маурисио Почетино е в сложна ситуация. Всички в Тотнъм са наясно, че аржентинският наставник е главният виновник за успехите през последните години.
Затова и стомасите на феновете се свиват всеки път, когато Реал (Мадрид) или Манчестър Юнайтед уволнят мениджърите си. А това напоследък се случва често. И двата клуба нееднократно се огледаха в Почетино, но - поне засега - той остава верен на Тотнъм. Вече е очевидно обаче, че „шпорите" му отесняха и скоро той ще потърси нови хоризонти.
Сега излежда абсурдно, но дори ВАР влезе в „черния" списък на клуба. В началото на годината, след мача за Купата на лигата срещу Челси, в който видеоповторенията вече са в употреба, Почетино обяви: „ВАР напълно убива всякакви емоции във футбола. В този двубой видеоарбитрите отсъдиха в наша полза, но аз не станах да се радвам, защото бяха изгубени цели 5 минути в проверки на ситуациите". Интересно е дали аржентинецът си е спомнил тези свои думи в добавеното време на реванша срещу Манчестър Сити?
С две думи, всичко бе срещу Тотнъм - историята, репутацията, статутът на съперника, проблемите със състава.
Дори ВАР трябваше да е обиден на „шпорите". Но въпреки това Тотнъм се нареди сред четирите най-силни отбора в Европа - едва за втори път в историята и за първи от 57 години насам!
И все пак остава един проблем. Тотнъм се класира на полуфинал в Шампионската лига, но витрината на клуба все още е празна. Напук на всички чудеса, които сътвори, Почетино не е вдигал купа, откакто е в Тотнъм. А ако лондончани отпаднат от Аякс и пропилеят шанса да играят на финал, то всички подвизи бързо ще бъдат забравени и легендата за вечния неудачник ще продължи да живее. Затова целта на Тотнъм днес не е просто да спечели Шампионската лига - а най-вече да победи мита за собствената си слабост.
Което, изглежда, вече е (почти) постижимо.
