В последните няколко години волейболните национали значително изпревариха по успехи останалите колективни спортове. За четири години тимът взе три медала - от световно и европейско първенство и световна купа и редовно печели срещу съперници, за срещи с които футболните ни национали, например, само мечтаят. И макар да заслужиха клишето „най-успешния колективен спорт" волейболистите продължават да остават в сянката най-вече на Цар Футбол.
Въпреки това тези 10-15 момчета заслужиха правото да бъдат сред героите на съвременните деца. Не само защото печелят на терена. Но и заради онова, което правят извън него. Колко от футболните ни национали ще отделят от малкото време, което са във ваканция след поредния тежък сезон, за да отиде в два поредни дни в някое училище и да зарадва дечурлигата?
Докато Валери Божинов обикаля Дубай, Маями и Сардиния, Матей Казийски поигра волейбол в столичния квартал „Младост", а на следващия ден вече бе в Пловдив, където салонът се оказа тесен за желаещите да се докоснат до може би най-голямата звезда на европейския волейбол. Компания му правеха Владо Николов и Теодор Салпаров - още двама от очерталото се като златно поколение в този спорт в последните години.
А дали някой си спомня за случай, в който футболните ни национали са отделили от премиите си, за да помогнат на някоя болница, някой дом за деца, лишени от родителски грижи? При това да занесат събраните пари лично?Нещо, което е традиция в последните години. Подобни жестове зарадваха деца във Варна, Института за спешна медицинска помощ „Пирогов", детското отделение на болница „Света Екатерина" в София, болницата във Велико Търново.
И пак се връщаме към Матей. През 2007 г. посрещачът се отказа от цялата си премия, която трябваше да получи за бронзовия си медал в Световната купа и я дари на „Пирогов".
Преди два месеца вече бившият треньор на футболния Локомотив (София) Драгомир Окука, коментирайки един от двубоите в родната ни А група заключи „Публиката не можеш да я излъжеш". И е прав. Феновете са най-точният критерии. Те не се поколебаха да се съберат рано сутринта през декември на летището и при двете завръщания на отбора ни от Япония.
Или да чакат с часове пред преградите на правителствения ВИП на аерогарата, за да видят третите в Европа. Те бяха там и в дъждовната вечер през септември на официалното посрещане след европейското първенство. Те са всяко лято във Варна, в и пред Двореца на културата и спорта...
На подобно внимание от футболистите се радва най-вече Димитър Бербатов. Двамата удивително много си приличат. Митко, както и Матей е млад, красив, преуспял. С особена харизма. И ако му позволим Казийски може да бъде добър пример за децата ни.
