Джанлуиджи Буфон даде съвет на момчетата, които мечтаят да станат вратари. "Променете си мнението и не слагайте ръкавиците", през смях призовава легендарният италианец. Джиджи е весел, леко провокативен, но напълно убеден в думите си.
"Не се шегувам", продължава Буфон, който вече близо четвърт век е единственият с различна фланелка от съотборниците си. Самият той взел решение да застане в рамката на вратата след първия мач на световното през 1990 г., когато Камерун шокира актуалния първенец на планетата Аржентина на "Сан Сиро".
Дотогава 12-годишният Джиджи играе като халф за Петриката, сателит на Интер, от родния град Карара. Възхищава се на Марко Тардели и Никола Берти, които са полузащитници, но нерядко поразяват притовниковите мрежи.
"Всяко дете мисли как да вкара, е на как да не допусне гол", казва Буфон, чието мнение се променя след подвига на Камерун. "Бях за Италия и Камерун на онова световно. Те бяха футболните ми герои", спомня си той.
Но най го впечатлява вратарят на африканците Томас Н'Коно, на когото по-късно кръщава един от синовете си - Луис Томас.
Бащата на Джиджи, Адриано, чиито баща е близък роднина с вратаря на Милан от 50-те години на миналия век Лоренцо Буфон, на няколко пъти кара сина си да се откаже от полевата си роля и да застане на вратата, тъй като смята, че има добри данни за вратар.
Джиджи е от силна спортна мая. Адриано е бивш гюлетласкач, а майка му Мария Стела държи 17 години рекорда на Италия по хвърляне на диск. По-големите му сестри Гуенделина и Вероника са волейболистки. А той освен футбола, обича тениса на корт. "Харесвах Лендъл, Едберг и Рафтър", казва Буфон.
Той твъри, че всичко е било щастливо стечение на обстоятелствата и няма представа какво би се случило, ако не е било желанието му да подражава на Томас Н'Коно. Уточняваме, че Буфон не иска да обезкуражи бъдещите вратари, а просто ги подготвя за действителността.
Да си на вратата може да изглежда забавно и отстрани хората да си мислят, че е лесно, но всъщност не е точно така. Да опазиш вратата често е свързано с контузии и болка.
"В крайна сметка трябва да си поне малко мазохист, за да си вратар. Също така и егоцентрик. Мазохист, защото единственото сигурно нещо в живота ти е, че ще допускаш голове. А да ти пращат топката в мрежата не е нещо, което те прави щастлив. Освен, ако мазохизмът ти не си е чиста перверзия", смее се легендарният страж.
Вратарството е изтощителна и мъчителна професия. Като контраст със съотборниците си, вратарите не могат да поправят грешките си - да се втурнат към другия край на терена и да отбележат гол. Но има и изключения, като предшественика на Джиджи в Ювентус Микеланджело Ромпула и специалистите на фаулове Хосе Чилаверт и Роджерио Сени.
Подобни феномени обаче са рядкост, а правилата ясни - вратарят трябва да изпълнява специфичните си задължения предимно в наказателното поле, а за останалата част на терена отговарят полевите футболисти.
Буфон се дразни, че вратарите получават много критики от специалисти, които си нямат и понятие от това какво е да пазиш, а рядко в телевизионните студиа се канят вратари за анализатори.
"За играта на вратарите не е лесно да се дават оценки. Особено ако никога не си пазил. Това е все едно аз да съветвам някого в област, в която нямам никакъв опит. Тогава разбираш колко глупости се изговарят и изписват за нас", ядосва се той.
Като пример - защо вратарите не излизат. Буфон го е правил често в кариерата си, а в дебюта му за Парма като 17-годишен срещу Милан на няколко пъти се втурва и не дава на Роберто Баджо и Джордж Уеа да играят с топката.
"Сега кълбото е доста по-различно отпреди. Новите материали я правят доста по-бърза и опасна. Излизането вещае двойна опасност - да направиш дузпа или да получиш картон", обяснява Буфон. "Често журналистите, феновете, а дори и треньори, които никога не са заставали на вратата, казват за дадена ситуация, че вратарят е трябвало да излезе, а аз се смея, защото разбирам какви глупости говорят."
"Първият въпрос, който ги питам, е дали знаят колко е площта на наказателното поле. И никой не знае, но то е 100 кв. м. - колкото 3 огромни стаи. А само Господ знае колко кубични метра е. И тук прозира колко прибързано и необосновано се говори. Но така е устроен светът."
Вратарите също са се променили значително през годините.
Те все по-малко се отличават от съотборниците си и играят повече с топката. "Усилията ни са подчинени на отбора. Понякога трябва да действаме като полеви футболисти. И колкото повече задължения имаме, толкова по-голяма е вероятността да сбъркаме", убеден е Джиджи.
Той смята, че наистина класните вратари са все по-малко. "Имаме страхотен Касияс, а след него Мануел Нойер и Джо Харт. Но най-харесвам Тибо Куртоа."
Всички те ще бъдат на световното, а шампионатът на планетата ще е пети пореден за Буфон, чиито спомени от 2006 г. са незабравими. "Скуадра" стана световен шампион, а той допусна само две попадения във вратата си.
Джиджи ще излезе по терените на Бразилия след силен сезон с Ювентус.
Торинци спечелиха трето поредно Скудето за първи път от 1933 г. и станаха първият отбор в историята на Калчото, който минава 100 точки. Буфон се отличи с 81.1% спасени удари и е номер 1 и по този показател. Сега вече мисли за Мондиала и първия мач срещу Англия в Манаус на 14-ти юни.
"Това е първият ни двубой, а след него имаме още два в групата. Важен е много, но не е плейоф", обяснява Буфон, който отбелязва, че няма загуба от Англия.
"Същото важи и за Германия. Играл съм 5 пъти срещу тях и никога не съм губил."
Прави дълга пауза и подвдига рамене. А журналистите в залата за пресконференции, които го срещат за първи път на живо, разбират защо е наричан Супермен не само на Апенините.
