Как мексиканският футбол се утвърди на световната сцена, а българският зацикли ударен от тежък махмурлук
В четвъртък, 5 юли, се навършиха 24 години от драматичната победа след дузпи на България над Мексико на 1/8-финалите на Мондиал 1994 в САЩ.
Няколко дни след успеха над „ацтеките”, нашите елиминираха и действащия световен шампион Германия, а на полуфинала срещу Италия на Саки и Баджо - липса на концентрация в първите 25 минути и нежеланието на Жоел Киню да даде втора дузпа за България попречи на Пеневата чета да мечтае за финал срещу Бразилия на Ромарио, Бебето и Дунга.
Загубата на мексиканците от „лъвовете” постави началото на седем техни поредни осминафинални отпадания на мондиали.
През годините Мексико се утвърди като корав и неприятен съперник, способен да излезе от доста силни и заплетени групи, но неспособен да прескочи първата елиминационна фаза на турнира. На Мондиал 1998 северноамериканците бяха елиминирани от Германия, през 2002-ра палачът на Мексико бяха техните северни съседи от САЩ. На следващите първенства последваха две последователни елиминации от Аржентина, през 2014-а от Холандия и преди няколко дни от Бразилия. Седем поредни разочарования на 1/8-финал!
На „ацтеките” вероятно им писна и само ден след поредния провал, стана ясно, че предстоят сериозни промени на високите етажи в мексиканската федерация.
На първо място - сегашният президент Десио де Мария, чийто мандат изтича, няма да се кандидатира за нов. Той е начело на местната централа от едва три години, но след като негативната серия не бе прекъсната, няма да му бъде даден нов шанс.
Съвсем очаквано, националният селекционер Осорио също ще бъде освободен от поста си, а мексиканците ще се опитат да намерят верния път с нови лица. Голямата цел е сериозен пробив на световното първенство през 2026 година, на което „ацтеките“ са съдомакини заедно с Канада и САЩ.
А какво постигнахме ние през изминалия почти четвърт век?
След американското лято на 1994-та „трикольорите” имат само едно класиране на световно първенство – Франция 1998. Скромното ни участие се изчерпа с равен срещу Парагвай, минимална загуба от Нигерия и катастрофа срещу Испания, след което националният отбор копаеше все по-надолу и по-надолу. От място във втора урна за евро и световни квалификации - до трета, а от няколко години и до четвърта...
Голяма част от футболистите от „златното поколение” от средата на 90-те заеха административни постове в БФС и от тях се очакваше много, но вместо това, кризата се задълбочаваше.
Въпреки проблемите, повдигне ли се въпросът за промени и реформи във футбола, шефовете ни убеждават, че всичко е наред. Изтъкват се базата в Бояна, силното лоби на Боби Михайлов в УЕФА и т.н. Неща, които не променят очевидния факт, че тъпчем на едно място.
През годините на управление на четвъртите в света се сменяха треньори - на юноши, младежи и мъже, но вечният ръководител на националните отбори Йордан Лечков винаги оставаше на поста си.
Борислав Михайлов, герой от дузпите срещу Мексико, е президент на БФС от 2005 година, а преди това в продължение на 4 беше вицепрезидент.
Цели 17 години на върха на управлението на българския футбол и почти нулеви резултати.
Но това не попречи на сегашното ръководство на БФС да се кандидатира за нов 4-годишен мандат през февруари и да го спечели с убедителна победа.
Нали долавяте разликата?
Ръководителите на футбола в Мексико показват желание за промяна и развитие, планувайки и целеполагайки за 8 години напред, докато плановете на техните колеги от България са как да спечелят следващия конгрес, вкопчени в сладките си постове.
След поредната изборна победа Борислав Михайлов ще управлява българския футбол в ролята на вицепрезидент или президент поне 21 години.
Малко са силните и велики български владетели, задържали се на власт за такъв голям период от време, но президентът на БФС явно наистина си вярва, че ръководи добре футбола ни.
И видимо изглежда доволен от себе си и своето обкръжение, когато подпийнал след мачовете на националния отбор бръщолеви за цикли, шансове за класиране и бъдещи планове. Но накрая излиза, че единствената му стратегия е за победа на поредния конгрес.
