Манчестър Сити спечели срещу Челси с 1:0. Дали това не беше един от най-важните мачове в битката за титлата?
Манчестър Сити победи Челси и през миналия сезон. И у дома, и като гост и отбеляза шест гола. Но това не се отрази на битката за титлата.
Сити победи у дома на 5 декември 2009 - с 2:1, после завърши наравно като гост на Болтън и падна от Тотнъм. На 27 февруари Сити спечели с 4:2 на "Стамфорд Бридж", но в следващите три мача допусна равенство със Съндърланд и загуба от Евертън.
При Челси се получи по-различно. След първата загуба от Сити, шампионите останаха непобедени до 10 февруари, а след втората загуба от тима на Манчини за загубили едва 2 точки във Висшата лига (и в двата сезона) - от онзи мач до съботната среща между двата тима. Ето така се печелят титли.
Но въодушевлението е разбираемо - Манчестър Сити анонсира амбициите си да е сред движещите сили на английския футбол. Но това не се случва за първи път в новата история на играта. Три победи срещу Челси, но има и още. Два успеха срещу Манчестър Юнайтед (на 19 август 2007 и на 10 февруари 2008), когато начело на тима беше Свен Йоран Ериксон. После - 3:0 срещу Арсенал (на 22 ноември 2008) и още веднъж - 4:2 пак срещу Венгер и компания (12 септември 2009), вече с Марк Хюз за мениджър. И да не пропуснем трите гола срещу Ливърпул (23 август 2010).
Но вече знаем какво идва след тези бляскави победи - загуби или пропилени точки срещу по-слаби съперници и още един сезон, в който титлата е била близо, но е останала недостижима.
През новия сезон Сити вече си позволи да загуби, макар и в самия край на мача срещу Съндърланд, пропиля две точки у дома срещу Блекбърн и отпадна от Карлинг Къп срещу Уест Бромич. След това дойде впечатляващият успех срещу Челси.
Точно по тази причина Роберто Манчини е обсебен от идеята, че психиката на неговите играчи има нужда от промяна и реагира остро срещу всеки, който не споделя неговите виждания.
След победата в събота, момчетата на Манчини отново влязоха в ролята на претенденти за титлата. Всъщност, италианецът разполага с отбор, който би бил много силен в друг турнир, но не и в шампионата на Висшата лига. Директните елиминации, острият сблъсък ги мотивира, шампионатният маратон - явно не.
Миналата седмица Манчини обяви, че му липсват още двама или трима играчи, които да попълнят титулярния му състав. Може би ще навакса това през януари, когато трансферният пазар отново отвори.
Когато говорих с него, той отказа да признае, че Челси е фаворит за титлата. Според него, сезонът след световното първенство в ЮАР ще е важен и труден, а Сити трябва да се възползва и от допълнителното натоварване, на което са подложени звездите на Челси и което се нарича Шампионска лига. Според него, през февруари предстоят критичните мачове за всички претенденти за титлата в Англия. Освен това, Манчини ми подсказа, че е наясно, че който бие наред става шампион, а не само този, който печели големите сблъсъци.
В четвъртък Сити играе с Ювентус - майч, който ще вдигне адреналина на играчите и публиката до небесата, но после идват срещите с Нюкасъл и Блекпул. Ако играчите на Манчини не подходят еднакво сериозно и към трите мача, то усилията на клуба няма да имат смисъл.
Когато за последно Манчестър Юнайтед спечели титлата, тимът на сър Алекс Фъргюсън завърши сезона с три загуби и една победа срещу отборите от Топ 4, но успехът дойде с постоянството срещу всички отбори във Висшата лига.
Така че, за да имат надежда, играчите на Манчини трябва да прихванат от отношението на колегите им от Челси към всички мачове през сезона. Без изключение.
