Как се заменя незаменимия? Възможно ли е някой някога да стовари друга такава желязна ръка върху най-желязното първенство, както го правеше 20 години сър Алекс Фъргюсън?
Най-вероятно още в четвъртък Дейвид Мойс ще получи работата в Манчестър Юнайтед. 50-годишният шотландец е "от същото котило", по думите на Стив Брус, един от капитаните-лидери на Юнайтед на Фърги през годините. Брус бе с голям принос за първата от 13-те титли на сър Алекс през 1993 г. с геройско представяне в решителния мач срещу Шефийлд Уензди.
20 години по-късно Юнайтед е на трона на английския футбол и е постоянна величина в Европа. Най-добрата марка, печелеща пари "от въздуха", със 76-хилядния си стадион, звезди като Руни и Ван Перси, аура и многомилионна армия привърженици по света. Заслугата е най-вече на Фъргюсън, който превърна Висшата лига в игра на монополи с единствена цел - може ли някой да излъже Юнайтед за титлата. За 20 години се случи 7 пъти...
Мойс идва от Евертън, където постигна сериозен прогрес, положи здрави основи на един корав отбор и доказа, че може да работи със свит бюджет и без звезди. Въпросът е - как ще се справя, когато очакванията към него не са да завърши в шестицата или осмицата, и ако може да е пред градския съперник Ливърпул, за да са доволни феновете. Мойс трябва да привлича и командва големи звезди, да поддържа машината с топъл двигател, както я оставя Фъргюсън. От години се говори, че Мойс е протежиран от сър Алекс, включително и в чести срещи на двамата и многобройни разговори извън мачовете. Всъщност те много си приличат и изборът изглежда напълно логичен и отдавна обмислян (вж. вдясно Кой е Дейвид Мойс?).
Новата корава шотландска глава в Юнайтед (ако не се случи изненада) не е в силата си, когато говорим за големите мачове. За повече от десет години той не спечели трофей с Евертън, а в дербитата с Ливърпул статистиките му са притеснителни. Разбира се, обикновено в мачовете с градския съперник и отборите от топ 4, Мойс и Евертън влизаха като аутсайдери.
Тревожни са сигналите и с поглед към политиката на трансферите на Мойс. Като изключим Маруан Фелаини, за когото бяха платени 15 милиона лири, когато Евертън даде големи пари за някого, той невинаги се оказваше точния човек. За 10 милиона бе взет примерно Диняр Биляледтинов, който се оказа провал. Също както и, да речем, Джони Хейтинга, за когото Евертън плати близо 7 милиона. Якубу Айегбени струваше почти 13 милиона, а реално не може да се каже, че е бил супер удар... Прибавяме имената на Анди Джонсън, Анди ван дер Мейде, Пер Кролдруп...
Но ако Мойс не винаги е точен с много пари в ръцете, работата му в академията и с младите таланти на Евертън заслужава внимание. Уейн Руни е първият хитов продукт, излязъл от клуба едва на 18, за да отиде в Юнайтед. Между нападателя и Мойс не винаги нещата са били перфектни, като Руни включи в автобиографията си някои пасажи за отношението от мениджъра и клуба към него при трансфера му. Стигна се и до съдебни действия...
Сега Мойс ще трябва да извлича максимума от Руни, както и от останалите играчи на Фъргюсъновия Юнайтед. Досега той успяваше да го прави с хора като Лейтън Бейнс, сочен за ново попълнение на "Олд Трафорд". Взет от Уигън и превърнат в национален играч.
Въпросът е може ли Мойс да качи работата си на ново ниво - не от неизвестни футболисти да прави солиден отбор, но с видим лимит, а от изградени играчи и асове да направи непоколебим тим - шампион? Ще може ли да запази характеристиките на този отбор: работеща система, в която всеки може да замени всеки и да поддържа нивото на отлора. Игра с огромно темпо и задушаване на съперника, непримиримост и хладнокръвие в решителните последни минути, които Юнайтед винаги е най-силен. Поне в ерата на Фърги. Ще успее ли да наложи авторитета си в съблекалнята, а и сред факторите извън клуба, защото сър Алекс бе прострял пипала и във Футболната асоциация, а съдиите трепереха от гласа му (Юнайтед е на път да завърши пореден сезон без дузпа срещу него).
Зад него ще е поне в началото директор Фъргюсън, който не крие симпатиите си към своето протеже. Но докога - не е ясно... Годинките на сър Алекс си напредват, а и животът извън адреналиновия коктейл да си мениджър може и да не е много мил с него. Задачата на Мойс обаче без съмнение така или иначе е изключително сложна.
За щастие коравата му шотландска глава не допуска самосъжаление и можем да сме сигурни, че няма как да го видим сам да се откаже пред препятствията.
