Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не говорете за край на златното хърватско поколение

Не говорете за край на златното хърватско поколение Снимка: Getty Images

Изражението му, докато позираше с наградата за играч на мача, казва всичко.

Не знаем дали това беше последният мач на Лука Модрич на голям турнир с националния отбор - а ако харесвате футбола, вероятно се надявате и той самият да не знае.

"Бих искал да продължа да играя вечно, но сигурно ще дойде момент, когато ще трябва да окача обувките", призна славният хърватски капитан след сърцераздирателното равенство 1:1 срещу Италия.

"Ще продължа да играя, но не зная още колко", допълни той.

Ако това наистина беше последната му поява на голямо първенство, легендарният 38-годишен халф определено приключи със стил, но и беше подложен на жестока центрофуга от емоции. 

Садистичният цикъл "радост-отчаяние-радост-отчаяние" завърши с почти сигурно отпадане на хърватите заради изравнителния гол на Италия в 98-ата минута. Завърши и с тенекиения трофей, с който Модрич беше принуден да позира.

След сравнително тихо първо полувреме, съдбата и дългата ръка на Давиде Фратези дадоха възможност на капитана още веднъж да поведе цяла Хърватия към нещо значимо във футболен план ("Малка страна, големи мечти" е слоганът на фланелките на феновете).

Победата беше задължителна за "ватрените" и те се чувстваха близо до нея, когато реферът Дани Маккели отиде до монитора да изгледа играта с ръка на Фратези и посочи бялата точка.

Естествено, Лука Модрич пое отговорността да изпълни дузпата и сякаш нямаше как да разочарова сънародниците си, защото легендите не правят така. Само че Джанлуиджи Донарума напомни за себе си и за геройствата си на миналото европейско, пресегна се и отрази удара.

Имаше ли време Модрич да осъзнае, че може би е прахосал билета на своите за следващата фаза? Или адреналинът му попречи въобще да си даде сметка какво се случва?

Ако го е осъзнал, явно е надмогнал чувствата си доста бързо - защото половин минута по-късно вече беше в прегръдките на съотборниците си. 

Донарума направи ново спасяване при удар на Будимир, но Модрич първи стигна до топката и изстреля снаряд с левия крак за 1:0.

Сякаш футболните богове се бяха намесили и казваха: "Не, Лука, със сигурност не е това начинът, по който ще си тръгнеш".

Бяха изминали само 33 секунди от пропуснатата дузпа - миг от вечността, или цяла вечност, в зависимост от перспективата. Но ветеранът получи своя втори шанс и го използва.

Оттам нататък видяхме един различен Модрич. Изморен и поизчерпан, но концентриран и използващ последния си запас от сили.

Даже получи картон за агресивната си игра, а когато беше заменен 9 минути преди края, огромната хърватска тълпа на стадиона го изпрати с мощни овации.

Снимка: Getty Images

Но всичко беше отнето на Хърватия.

В последния възможен миг от необичайно дългото 8-минутно продължение, "скуадрата" изравни и докато играчите в синьо празнуваха, хората от УЕФА даваха приза на Модрич за №1 в мача.

Може би той не бива да приключва тук и сега с националния отбор.

И то не само заради патриотизма, лоялността към страната и публиката, любовта му към футбола и страха от това какво следва за пенсиониралите се легенди.

Всъщност до съвсем скоро гениалният халф изглеждаше приключил за клубния си отбор. Помните ли първите 6 месеца от сезона му за Реал Мадрид, с дребната роля на резерва, нацупения му вид на пейката и осъзнаването, че след 12 години вече не е водеща фигура на "Бернабеу"?

Модрич го преглътна, отърси се, възприе новата роля и завърши силно кампанията. Даде своя принос и прибра поредната си титла от Ла Лига, както и купата от Шампионската лига.

Даже ще удължи договора си за още година, вместо да последва съотборника си Тони Кроос и да се оттегли.

А и ако игнорираме бръчките по лицето и хлътналите му очи, ако видим просто как играе, ще забележим същата устременост, момчешки ентусиазъм, деликатно докосване на топката и феноменална визия.

Дори сега да не изглежда вероятно, Модрич може наистина да реши да се откаже веднага - поне от националния тим. В такъв случай просто трябва да се радваме, че станахме свидетели на грандиозните му успехи с вечния фаворит Реал Мадрид, и с аутсайдера Хърватия.

Но нека не говорим за край на хърватското златно поколение. Такъв край вещаеха още когато полуфиналистите от 1998-а, със Звонимир Бобан, Давор Шукер и Роберт Просинечки, взеха да залязват.

И какво стана? Дойдоха Модрич, Иван Перишич, Иван Ракитич, Марио Манджукич, Домагой Вида и останалите, които познаваме толкова добре.

Йошко Гвардиол, звезда на Манчестър Сити само на 22 г., вече е готов да поеме щафетата. Защото във футбола си има цикли, но класата и манталитетът надделяват - а Хърватия като спортна култура притежава и двете.

И все пак, едно съобщение до Модрич: ако искаш да предадеш щафетата, ще разберем. И никой няма да промени мнението си за теб.

Само че след преживяното в понеделник в Лайпциг, не би искал да си тръгнеш по този начин, нали така?

По-добре да задържиш тази щафета, може би до Световното първенство през 2026-а. Някогашният ти съотборник Кристиано Роналдо ще бъде там, а той е по-стар от теб.

Вместо да се отказваш, захвърли тази глупава награда за играч на мача - точно тя въобще не ти трябва.



 

Най-четените