"Страшното е, когато тълпата, стадото, в един момент решава и се взема за глутница. Крайно време е собственикът, овчарят, да размаха тоягата и да вкара стадото в кошарата. Това го казахме още в началото на тези протести. Това трябва да го направи министър-председателят, да го направи цялата държава с цялата сериозност."
Думите на депутата от НФСБ Валентин Касабов пред Нова телевизия определено възбуждат множество коментари и критики.
Всеки има собствените си мотиви, за да си изгради мнение за протестите - добри или лоши, полезни или вредни, особено мнение и особени реакции - всеки преценява сам за себе си.
Депутатите в парламента също. Свободното мнение и свободното му изразяване са част от това, което ни прави демокрация.
И все пак, когато заемаш висш държавен пост, особено ако този пост е избираем, трябва поне малко да се държиш на висотата на въпросния пост. Затова и когато един депутат си позволява да използва спрямо български граждани, та били те и протестиращи срещу неговата партия, определения като "стадо" и "глутница", имаме проблем.
Какво говори Пешо от демонстрантите на Орлов мост или Гошо от контрадемонстрантите, възмущаващи се на блокадите, това не е толкова релевантно. Те имат свое си мнение и отговарят за него - могат да се аргументират обширно, могат и просто да псуват едни по други, използвайки всевъзможни цветисти изрази. Пешо и Гошо носят отговорност за себе си като граждани и толкова.
Когато обаче става въпрос за народен представител, тогава вече имаме някой, който с личността си представлява държавата България, а това има значение.
Това е един от онези 240 души, избрани за 4 години по Конституция, отговорни за оформянето на законите, по които функционира държавата. И като такъв, той (или тя) носи отговорност не само за собствената си личност, но и отговорност от поста, който заема - независимо дали е на власт, или в опозиция.
В такъв случай висотата на поста изисква да си мериш езика и да говориш не като обикновен гражданин, а с ясното съзнание, че си народен представител. И в това определено не се включва заклеймяването на обществото или негови части като "стадо", а още по-малко като "глутница".
Разбира се, като депутат Валентин Касабов също има правото на свое мнение. Нещо повече - от него се очаква да има мнение и позиции, които да защитава в парламента.
Въпросът е как ги изказва. Цветистите метафори са в полето на писатели, поети и понякога дори журналисти. Не в това на народните представители, особено когато имат подобен обиден отенък.
Да, никъде не пише, че един народен избраник е длъжен да се държи адекватно на позицията си. Не е и като да не сме видели вече достатъчно неадекватни типове в парламента. Някои важни правила обаче остават неписани.
И за спазването им няма да отговаря председателят на НС, който да нарежда глоби върху заплатата. За спазването им трябва да следим самите ние като общество и да декларираме възможно най-ясно, кога някоя публична фигура си позволява да се държи безпардонно и без чувство на уважение към самите хора, които избират Народното събрание.
Всяка власт действа деструктивно върху морала на човек - в една или друга степен. Това е абсолютен факт. Страшното идва обаче, когато онези на върха (или малко под него) започнат да се самозабравят и да говорят за "стада" спрямо всеки, който не ги харесва или ги критикува.
Разбира се, в настоящата среда на трибализъм, в която принадлежността и верността се ценят повече от честта, да очакваме някой да изисква от Касабов да се извини за принципно неправилните си думи, е пресилено.
Подобни изказвания като него вече има предостатъчно, включително онова на областния управител на София-област, според когото протестиращите са "изроди".
Говоренето в абсолютности и отправянето на обиди е все по-типично за политическата среда у нас по принцип и като че ли никого не го е грижа за това държавата като фактор да се запази от калта, в която е заседнала цялата на политика от немай кога.
Ако искаме да говорим за оправяне, за възвръщане на доверие в институциите, включително Народното събрание, ще трябва все някога тази кал да бъде изчистена, а политиците ни да започват да спазват поне някакви стандарти за поведение.
Само това може да отличи депутатите ни не просто като "отличниците" на дадена партия, успяла да се навре в парламента, а като истински народни представители.
