У нас за свобода на словото се пише много, особено когато излезе онази класация на "Репортери без граници", в която страната ни сякаш се е абонирала за това 112-о - 113-о място и си го пази като наследство.
Не, че няма у нас плурализъм на мненията. За щастие все още няма официална цензура, нито побоите и тормозът над журналисти са на такива нива, каквито е имало през 90-те. Та е малко тъпо да гледаме пред нас някакви държави в Африка, където властта налага тона на това, което се пише (и не се пише).
И все пак - когато някой тръгне да говори, че у нас няма проблеми с медиите, става нелепо. И само няколко случая от последните дни ни навират в очите колко уж елементарни неща, които трябва да са базови в днешно време, тук биват оспорвани.
Три случая, които изпъкват грозно на този фон.
Журналист, който миналата година беше бит от полицаи по време на антиправителствен протест, се оказва, че е бил даден на НАП от полицията.
Действащ министър на вътрешните работи заявява, че ако е шеф на медия, ще уволни двама водещи на сутрешен блок по една от двете най-големи телевизии в страната, защото са му задали определен въпрос.
Известна журналистка с профил, близък до доскорошните управляващи, получава заплахи срещу себе си и семейството си, включително и такава, че ще бъде изнасилена в скоро време.
Да работиш в медия означава да търпиш много неща, включително лошо отношение откъде ли не.
От подвикванията за "мисирки" през високомерното отношение на институции, та до заплахите. Просто в днешно време, когато всеки има мнение и трибуна да го сподели, няма как да говориш и пишеш нещо и да не влезеш в конфронтация с някого. Това е базов момент.
И ако в третия цитиран случай с Илияна Беновска, един журналист с много опит и изключително поляризиращи мнения, ситуацията вече е предадена на МВР (като се надяваме да има бързо и категорично решение), то в другите два случая - този на Димитър Кенаров и на водещите на сутрешния блок на bTV Биляна Гавазова и Златимир Йочев показват един съвсем друг аспект на целия проблем със свободата на словото и медиите.
Това е вярата, че журналистите са някакви там досадници, които ако не правят, каквото се очаква от тях, си заслужават наказанията.
Бой и НАП за единия, че е отразявал протестите и има критично мнение към властта, а за другите - заплаха за уволнение, защото са питали служебния министър дали се познава с бизнесмена Васил Божков, който в момента все още е в Дубай заради обвиненията срещу него.
Това е тотално пренебрегване на идеята, че медиите са тези, които през съдържанието си трябва да търсят отговорност на институции и политици. Дали това у нас се случва - не винаги. Нещо повече - представителите на публичния живот са толкова отвикнали от тази идея - някой да им иска сметка за действията, че започват да отговарят със заплахи и тормоз.
Тук не става въпрос какви са личните позиции на Кенаров, нито дали въпросът на Гавазова и Йочев е зададен тенденциозно (каквото е мнението на вътрешния министър Бойко Рашков по въпроса).
Истината е, че това, с което България няма проблем в медиите си, е плурализмът на мнения. И докато тази ситуация се запази, докато има цяла палитра от позиции, които се защитават през медиите, нещата тук не са обречени.
Но тук говорим за принципа, че самата идея за неудобен въпрос или журналистическа критика се приема като нещо нередно.
А по-лошото е, че това не е изолиран случай на един политик - това е повсеместно отношение. Бившият премиер Бойко Борисов тенденциозно заобикаля вече медиите, предавайки посланията си едностранно през Facebook.
Същото прави и един от лидерите на опозицията - Слави Трифонов. В единственото си до момента интервю, откакто партията му влезе в 45-ото Народно събрание, той той на няколко пъти натърти, че медиите за него не представляват интерес като канал за комуникация.
А за останалите в политиката на мода дойдоха брифингите - кратки и ясни послания с колкото се може по-малко въпроси от медиите. А ако може и малкото въпроси да са ултра нелепи, най-добре.
За да стигнем и до моментът на крайно пренебрежение в случая с Димитър Кенаров - бит от полицията, просто защото е бил на "погрешното" място (да отразява политически протест), игнорирана е журналистическата му карта, задържан е неправомерно, а за финал - сега му пращат и Националната агенция по приходите да го проверява.
Да, секторът на медиите у нас има своите проблеми и те не са малко. Когато обаче институции и политици се опитват да наврат журналистиката в девета глуха, за да действат без критики към себе си, това определено не помага на ситуацията.
Властите у нас, независимо от цвета и възгледите си, трябва да се научат, че критиката и провокативните въпроси не са нещо лошо. Поне не и в общия план. Иначе отреденото ни място в класацията по свобода на словото ще става все по-заслужено.
