Ясно е, че плуваме в неизследвани води. Промените в Конституцията, независимо дали ни допадат, или не, ни вкараха в нова ситуация, към която както политици, така и избиратели трябва да се адаптират.
Очевидно самият процес на адаптация не върви особено добре, поне за един от най-важните играчи в момента - служебния премиер.
Да смениш двама от министрите, които сам си посочил като подходящи за постовете им само преди седмица, съвсем не изглежда като сигнал, че се справяш с работата си.
Разбираме, че когато Димитър Главчев се е цанил за шеф на Сметната палата, едва ли си е мислил, че ще му се налага да съставя и служебно правителство. Но нека не забравяме, че той сам изрази готовност пред президента Румен Радев.
Още повече, Главчев упорито твърди, че сам си е избирал министрите и никой не му е шушнал в ухото. Подбрал ги бил по начин, който да гарантира, че правителството му ще е максимално балансирано.
Да, ама се оказа, че балансът до такава степен куца, че външният министър се оказва с коренно различна визия от тази на премиера, а земеделският министър... абе, нещо не се справял с работата, която изпълнява от вече близо година. Нищо че същият този земеделски министър беше похвален лично от Главчев седмица по-рано.
За да стане още по-нелепа ситуацията, премиерът предлага за нов външен министър Даниел Митов, който е заместник-председател на ГЕРБ - същата политическа сила, от която Главчев години наред е бил депутат и дори председател на парламента.
Следващата логична стъпка сигурно ще е да номинира и самия партиен лидер Бойко Борисов за някакъв пост в това служебно правителство...
Главчев се оправдава пред БНТ, че просто бил забравил този дребен детайл от биографията на Митов, но това не обяснява упорството, с което той продължаваше да бута именно тази кандидатура. Сякаш положението е или Митов, или никой друг.
Трябваше да се стигне дотам зам.-шефът на ГЕРБ да оттегли сам одобрението си за това да бъде номиниран за външен министър.
Разбира се, той също не пропусна да хвърли вината за ситуацията върху президента и бившите НЕкоалиционни партньори от ПП-ДБ, който, видиш ли, ще носят отговорност за това България да няма един толкова добър и перфектен външен министър.
Нелепото в цялата ситуация е, че министър-председателят може просто да помисли за вариант Б - някой друг, когото да предложи за поста. Но не.
Ако президентът не приеме и не издаде указа за промените в състава на Министерския съвет, той щял да носи отговорност за външната политика на страната.
Не подлагам на съмнение личните качества на Митов като експерт. Има далеч по-компетентни в материята хора, чието мнение би било далеч по-меродавно. Но, сериозно, толкова ли нямаше друга подходяща личност, която да бъде предложена?!
В случая говорим за служебен кабинет, който по дефиниция се предполага да бъде неполитически. Поне не толкова явно и набиващо се в очите. Не толкова нагло.
Според ГЕРБ след промените в Конституцията било допустимо вече партийно оцветени хора да заемат министерски постове. Къде го пише това обаче? Кой го е казал?
Според мнозина промените в основния закон са довели до цялата поредица от казуси. Това може и да е истина, но само донякъде.
Защото не промените, а хората, които ги изпълняват, позволяват системата да бъде извратена.
Проблемът е, че между всички лица, от които президентът трябва да избира служебен министър-председател, е бъкано с политически назначения. А не би трябвало да е така.
В случая на Главчев, колкото и той да говори, че е независим, на практика не прави достатъчно, за да докаже, че се е откъснал от партията, от която е бил депутат толкова години. А постът изисква точно това.
И когато служебният премиер сменя двама от министрите, които седмица по-рано по негови думи сам е избрал, няма кой да му повярва, че никой не му шепти в ухото.
Проблемът е, че цялата ситуация напомня за тъп цирк и за оплетени свински черва, което само отблъсква избирателите.
