В детското отделение на областната болница във Враца основното възнаграждение на лекар с 30 години стаж е 1430 лв.
Плюс 80 дни отпуск, натрупан заради липсата на достатъчно специалисти, които да поемат дежурствата.
На тази заплата ще се изсмее всяка касиерка в голяма търговска верига, обяви наскоро един от общо петимата педиатри в областната болница във Враца д-р Бисер Тодоров.
И петимата подадоха предизвестия за напускане и понастоящем отделението не приема пациенти, тъй като докторите са в отпуск. Това е единственото педиатрично отделение във Врачанска област, което поема по-тежки случаи.
Понеже в момента не работи, нуждаещите се пациенти ще бъдат транспортирани с линейки до болници или в съседните Мездра и Бяла Слатина, или до Монтана и София - според това колко сериозно е състоянието им.
Което, при наистина тежки случаи, също е проблем, защото местната "Спешна помощ" разполага само с два реанимобила.
Събитията са от август 2023 година, но спокойно можем да сменим датите и мястото и пак да открием същата ситуация.
Например през 2017 г. пред подобна съдба беше изправена областната болница в Смолян. За да не бъде затворено детското отделение заради липса на педиатри, лично тогавашният шеф на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова от ГЕРБ пое част от дежурствата.
Сега за Враца е намерено подобно аварийно решение - ще бъдат командировани детски лекари от София, положението ще се позакърпи, принципалът - Министерството на здравеопазването, ще отпусне някой лев, и така до следващия път, следващото отделение и следващата бавно загиваща болница.
Проблемът и на педиатрията, и на държавните болници е системен и датира от десетилетия.
Конкретната причина педиатрите във Враца, а и на доста други места, да получават колкото касиерки е елементарна - клиничните пътеки на здравната каса за лечение на детски болести бяха с едни от най-ниските цени близо две десетилетия.
Това до голяма степен реши съдбата на тази специалност, в която понастоящем у нас има под 950 лекари, разпределени основно в големите градове, и броят им се топи ежегодно.
Ако работиш в отделение по педиатрия, приносът му за бюджета на болницата е минимален. Съответно и възнагражденията и най-вече допълнителните бонуси са пропорционално малки.
А ако работиш в такова отделение в някоя от също толкова зле управляваните държавни лечебници в градове като Враца или Ловеч, положението се усложнява допълнително - пари за добри възнаграждения съвсем няма.
Не по-малък е проблемът и в извънболничната помощ, където личните лекари-педиатри, т.е. тези, при които са записани огромната част от децата у нас, също са изчезващ вид със средна възраст над 60 години и скоро там кризата ще е огромна.
Парите са най-лесното, но не и единствено обяснение за проблема - бедни лекари у нас почти няма, дори и педиатри, въпросът е на колко места се налага да работят и как.
Педиатрията е изключително тежка и отговорна специалност, тъй като се работи с деца, а при най-малките нещата могат да се влошат мълниеносно.
В годините педиатрични случаи неведнъж са били в центъра на вниманието по особено нездравословен начин, раздавали са се обществени присъди и професионалисти са били линчувани публично, често и без да имат каквато и да било доказана вина за нечия смърт или увреждане.
Да не забравяме също, че при тази специалност пациентите са децата, но за успеха на тяхната терапия са отговорни родителите и лекарят постоянно трябва да се справя с хора, уверени в дълбоко погрешните си медицинските си компетентности, придобити от Google и в някоя конспиративна група във Facebook.
За капак организацията на педиатричната помощ в България се намира нейде в индустриалната епоха - разпокъсана и фрагментирана и без ясна структура - крака се лекуват на едно място, глави - на друго, а рехабилитацията е на трето.
Колкото по-сериозно е заболяването на едно дете, толкова повече болници се налага да обиколи с родителите си и не е чудно, че накрая битката със системата стига до телевизиите, често под формата на обвинение срещу лекарите.
Национална педиатрична болница, която да събере всички специалности под един покрив, още няма, въпреки десетилетията проекти, приказки, лупинги и протести.
Затова и не е случайно, че желаещите да специализират педиатрия са малко и понякога дори не всички платени от държавата места за специализации се заемат - защо да работиш много, под огромно напрежение и за малко пари, като можеш да избереш нещо друго?
Въпросът не е само в това здравната каса да плаща повече за педиатричните пътеки, за да се обърне тенденцията и повече млади лекари да избират тази специалност. В последните 2-3 години цените се вдигнаха - с огромно закъснение, но само това няма да помогне.
Появата на Национална детска болница, подсигуряването ѝ с кадри и не на последно място - утвърждаването ѝ като учебен център - също е задължително, но отново не е и единствено необходимо условие.
Самите педиатри отдавна настояват мястото, където ще е средоточието на грижите за детските болести, да има и различен статут - да не е търговско дружество или поне да не зависи единствено от финансирането от здравната каса, т.е. за отчетена дейност.
Плащането за дейност не просто води до изкривявания, подобни на тези в педиатрията, но променя и манталитета - и на лекари, и на пациенти, и оставя неприятен търговски привкус.
И ако възрастните отдавна сме го преглътнали и сме приели, че за адекватно лечение трябват пари и късмет, то при грижите за деца това е недопустимо.
Особено ако искаме да остане поне нещо хуманно в отдавна дехуманизираното ни здравеопазване.
