Неделя
Когато бях малък, любимото ми списание беше Neckermann. Формално се водеше стоков каталог, но понеже тия артикули ги нямаше по магазините, аз го възприемах като художествено произведение. В него имаше всичко, за което невръстната ми душа копнееше - от видеокасети, лего и велосипеди до немкини по сутиени. Велика работа!
Няма вече такива списания. Демокрацията ни ги отне. Сега най-вдъхновяващото лайфстайл четиво ми е брошурата на BILLA. Апетитно продуктово позициониране и качествена фотография - какво повече може да търси човек, ако не броим по-евтините кренвирши. Сутиените, барабар със съдържанието им, се преместиха в Instagram.
Гледам обаче, че Рут Колева се е снимала неглиже за списание ELLE на мемориала в Перущица. Начева се нещо като битово-нравствен дебат, от който се налага изводът, че ако не искаме провокативни сесии по исторически паметници, трябва да се грижим повече и за двете. От цялата патардия най-много ме изненадва, че още съществува списание ELLE.
Понеделник
Поради липса на по-качествен скандал, все още сме на темата със снимките. Вече и най-повърхностните ползватели на Facebook знаят, че съществува певица Рут Колева и мемориал в Перущица. Пак сме напът да се псуваме на патриотизъм, най-българския пейоратив от всички. Нарекат ли те така, не можеш да разбереш да се гордееш ли или да ти е неудобно.
Почти като с новия филм на Тео Ушев се получава. Ако питате мен, един от начините да спасим културно-историческото си наследство, е да въведем задължителна квота за паметници като фон на фотосесии. Пък вече автори и модели да си избират дали ще е на Шипка, като Митрофанова или пред бюста на Джулиана Гани, като нея самата и който там ѝ е сега съпруг.
Посочете ми комисия в Народното събрание, която да ме изслуша по темата. Стига тия депутати само са се снимали на фона на Парламента. Да хванат да го постегнат малко, вижте в какво състояние е от занемаряване.
Вторник
Историческата ми памет е толкова силна, че си спомням, когато Мадона и Шон Пен бяха женени. Тогава тя беше провокативна, той я побийваше, а светът проявяваше разбиране към всяка от страните. Сега тя е заприличала на ботоксов Мерилин Менсън, пак е провокативна до немай-къде, но никой не ѝ обръща внимание.
Шоп Пен пък иска вече да бие руснаци. Подари един от Оскарите си на Зеленски, нали и без това има два. Със сигурност една от най-абстрактните форми на подкрепа, които Украйна е получавала. След нашата, разбира се. Ако Шон беше толкова отдаден на каузата, трябваше актьорски да се престори на фен на Путин, да отиде при него и да го промуши със статуетката.
Но той избра по-сигурния вариант за утилизация на академична награда, а и вече има забрана да стъпва в Русия, така че планът ми пропада. Виждате колко е важно добрите изпълнители да попадат и на добри сценарии.
В същото време "Спаси София" вече е партия. Само за местните избори щяло да бъде, макар че това е име, което най-после би могло да обедини широките народни маси от страната. А не да им викате "селяни", като дойдат на мол. Или тръгнат да си пътуват по празниците.
Сряда
От известно време Азис ми се изгуби като певец. Нито кученца възпява, нито циганчета, нито нещо за останалите актуални световни теми е сътворил. А толкова активна гражданска позиция имаше едно време. Даже с Рут се снимаха заедно на видео. Сега е фиксиран само в пъпа си и новите косми около него.
Затова се обнадеждих, като го видях в костюм на гладиатор. Викам си: "Не вярвам да е само хелоуински маскарад, нова песен сигурно се задава за трудния живот на ромските бойци на арената". Каква беше изненадата ми обаче, когато видях мъжествените му телеса в реклама на онлайн залози.
И ти ли, Бруте?! Двамата с Геро държат фланга на тежката (най-вече в пряк смисъл) артилерия. Рачков и Стоичков са авангарда в битката за мечтаното забогатяване. А колко по-интересна реклама щеше да е Азис и Камата на едно място, замислете се. С тях двамата в общ проект вече официално можехме да обявим Стената за паднала и Преходът за приключил.
Четврътък
Днес е 10-ти ноември, което спонтанно възбужда хора в тийнейджърска възраст през 1989. За останалите е по-скоро метафора. Почти като гостуването на Борисов по телевизията. Разбирам, че е имало интервю, но нарочно не го гледах. Угрижен Бойко винаги ме напряга.
Още тъгувам по времената, когато решаваше всеки проблем с телефонно обаждане или се включваше на живо от джипката. Сега разговорите с него са станали такава мъка. ДБ и ПП ще го потвърдят, ако не вярвате. Не намирам сили дори да ги подслушам, ако някой ги запише. Както и да е.
Добрата новина е, че вече имам парно. След като се наслушах на апокалиптични прогнози за зимата, режими, икономии и криза, взеха, че ми го пуснаха при 16 градуса дневни температури. Приветствам! На това служебно правителство от експерти ли да благодаря или на следващото? Само от престараване да не изхабим наличния газ преди наистина да застудее. Понеже Путин само това чака.
Петък
Имаме нова Мис България. Честито! Още вчера са я избрали, но днес се появиха снимките. Нямат чак такъв ефект като тия на ELLE върху Перущица, но обществото пак недоволства. Не разбирам искат по-хубава ли да е миската или по-грозна. И двете ще задоволят по някакъв начин националния ни характер, само не и това, което имаме в момента.
Аз лично намирам момичето за симпатично, за разлика от гримьорите ѝ. Да не говорим, че каквото един фотограф може да ти направи, и най-големия ти враг не може. Питайте Рут.
Докато сърфирах из социалното обаче, се натъкнах на друг артефакт. Нещо се случва между ген.Янев и Джон Ф Кенеди. Цялата Facebook стена на единия е пълна с цитати на другия. Няма страшно, викам си, това е просто любов. Към мемоарната литература, надявам се. Ама ако генералът е така впечатлен от JFK, да сподели заглавието на книгата. Сами ще си я прочетем, няма нужда да ни я рецитира. Пък после може да я обсъдим. Обещавам да не давам спойлери за края.
Събота
Помня, че преди време на изпроводяк обещахме на посланик Рубин в София да има паметник на Кенеди. За съжаление, при целия ни строителен ентусиазъм и вашингтонски сантименти, не сме го издигнали още. Иначе ген. Янев можеше да се снима върху него. Щеше да произведе по-голям ефект, отколкото с клечането си във Facebook.
Но ние сме малко бавни и с издигането на паметници, и с махането. Ако МОЧА остане още малко, самите руснаци ще започнат да ни молят да го преместим, че само фалшиво самочувствие им навява и нереалистични очаквания към тях самите.
Чета, че се изтеглили от Херсон, което предполагам, е поредният стратегически ход в настъплението им. Хрумна ми идея. Не можем ли просто да завъртим фигурите върху постамента наобратно. Така формално конструкцията ще си стои, но ще изглежда, че Червената армия не идва, а си отива - местните я изпращат. Това също е паметен миг, защо да се лишаваме от тоя спомен?!
