Нещо, за което се спекулираше от известно време, най-накрая бе официално обявено - руската армия се изтегля от окупирания украински град Херсон, който представляваше най-големият градски център поставен под контрола на Москва от началото на войната.
Заповедта за изтеглянето дойде лично от министъра на отбраната Сергей Шойгу.
В предаване на живо по националната телевизия той прие предложението на главнокомандващия руските сили в Украйна генерал Сергей Суровикин за изтегляне от града и установяване на по-стабилна защитна линия по левия бряг на река Днепър.
"Разбирам, че това е много трудно решение, но в същото време ще успеем запазим най-важното - живота на нашите военнослужещи и боеспособността на групировката войски, която е безполезно да се поддържа на десния бряг в ограничен район", заяви генералът.
Министър Шойгу от своя страна се съгласи и му нареди да започне да изтегля войските и да вземе всички мерки за безопасното предислоциране на личния състав, въоръжението и техниката на другия бряг на Днепър, сякаш това вече не е било предварително решено.
Коментар от президента Путин все още няма. Последно той изрази одобрение на започналата цивилна евакуация на града.
"Сега, разбира се, тези, които живеят в Херсон, трябва да бъдат изведени от зоната на най-опасните действия, защото цивилното население не трябва да страда", каза президентът в петък пред активисти по време на събитие по случай Деня на националното единство.
Смята се, че през последните седмици руските сили са изтеглили над 100 000 цивилни от десния бряг на реката, включително чрез употребата на принуда. От Москва, разбира се, отричат подобни обвинения.
Самият град Херсон е от особена важност в контекста на войната. До началото на конфликта през февруари населението му е над 280 000 души и представлява единственият областен център, който Русия съумя да превземе оттогава насам.
Околностите му контролират сухопътния достъп до окупирания от Русия Крим, тъй че подсигуряването им бе един от малкото успехи в кампанията. В края на септември пък Херсонска област бе анексирана и стана интегрална част от Руската федерация.
Сега изглежда, че това ще се промени за града, наред с всичко, което попада на десния бряг на река Днепър.
Here is map of Kherson area being liberated (4,000 km2 about 1,500 sq mi) so about size of 1.5 Rhode Islands or 2 Luxembourgs
— Tomi Ahonen Standing With Ukraine (@tomiahonen) November 9, 2022
Note Ukraine destroyed the bridges so Russia cannot take their tanks & heavy weapons. Men need to take boats over that river nearly a mile wide, as flee https://t.co/ctlPAaHvUo pic.twitter.com/02fwnB0ONc
След украинската офанзива в областта през последните месеци стана ясно, че градът е изключително труден за отбрана. Руските сили отстъпиха голяма територия северно и североизточно от града и по този начин позволиха на своя противник да ги постави в оперативно обкръжение - от едната страна е украинската армия, а от откъм гърба е широката Днепър, чиито мостове и пътища за снабдяване са в обсега на украинската артилерия.
В условията на наближаваща зима и изключително трудната задача за снабдяване и поддръжка на корпус от хиляди войници и техника, изглежда напълно логично решението за отстъпление към естествената защитна линия на реката.
Тук се появяват и опасенията за възможен капан с цел концентрацията на украински сили на едно място. Вероятността за подобно нещо обаче е малка, а от Киев вече обявиха, че ще се подхожда изключително внимателно с настъплението в освободената от руснаците територия.
При всички положения едно подобно отстъпление представлява поражение. Със сигурност не решаващо, но все пак значително.
Големият проблем в случая представлява нелеката задача за безопасното прехвърляне на цялата групировка отвъд реката. Това трябва да се случи през няколко моста, включително и понтонни, които обаче са в обхвата на украинската артилерия и най-вече високопрецизни залпови системи като M142 HIMARS и M270 MLRS.
Всичко ще зависи от способностите на руските ВВС и артилерия да прикрият ефективно изтеглянето, за да не се превърне то от стратегическо отстъпление в катастрофа.
Оттам нататък следва прегрупиране зад реката, където ще бъде използвана зимата, за да се консолидират силите, да се подобри отбраната и да се евакуират достатъчно цивилни, така че да се създадат достатъчно свободни зони за огън при нужда.
В цялата Херсонска област по левия бряг на реката вече се изграждат защитни структури, които се подсилват от мобилизирани резервисти.
A map of the approximate situation on the ground in Ukraine as of 00:00 UTC 10/11/22. pic.twitter.com/aze4kc7kEp
— War Mapper (@War_Mapper) November 10, 2022
За Русия е важна тази част от областта, тъй като тя представлява директния път към Крим. Освен това, само на 80 километра от град Херсон, но на левия бряг на реката, се намира Нова Каховка, откъдето започва Севернокримският канал - единственият голям водоизточник за целия Кримски полуостров.
Загубата на това съоръжение вече би представлявала изключително тежък удар по руските амбиции.
При Нова Каховка се намира и бента на едноименния язовир, удържащ 18,3 кубически километра водна маса, която не само се използва за захранване на огромен ВЕЦ, но и за охлаждане на Запорожката АЕЦ.
За разлика от града Херсон, където са базирани предимно въздушнодесантни части, край Нова Каховка руснаците разполагат с тежки сили. Там са основните групировки и на двете страни.
Каквито и да е сблъсъци там са с потенциал да нанесат огромни щети.
Едно успешно освобождаване на ресурси и сила от Херсон може да позволи те да бъдат прехвърлени в посока Донецка област и по-точно района на Бахмут и Соледарск, където се водят най-сериозните сблъсъци към момента и в по-широк план - към нова офанзива с по-свежи сили напролет или дори по-скоро.
Засега обаче е важно как руснаците ще се изтеглят от Херсон и колко големи щети могат да им нанесат украинците в този процес.
Докато фронтовите линии вървят назад, Крим все повече ще бъде в полезрението на Киев.