За три дни сръбската продукция "Южен вятър 2" успява да привлече почти 12 хил. българи в кината. Снимките на мафиотската сага са в разгара на пандемията, премиерата се отлага на няколко пъти, но резултатът е налице.
Междувременно българският кино бранш заявява, че за него 2021 г. е "нулева година" и моли за допълнителни средства.
Бърза справка със статистиките на Националния филмов център показва, че във въпросната пандемична година трите най-гледани български заглавия са лековати и остроумни комедии, докато на другия полюс, на дъното, е философската драма "Ирина" (2018 г.), която за тези 12 месеца привлича словом десет човека.
Не е необходимо да разполагаме със сухи цифри - така нареченото "фестивално кино" най-често получава бравурни отзиви по международните филмови форуми, но се оказва боксофис провал.
Подобна е тенденцията по целия свят, където шарени супергеройски екшъни чупят рекорди по приходи, докато по-нискобюджетни и по-сериозни продукции едва успяват да излязат "на нула".
Само че докато в Холивуд частните студиа са основният донор на инвестиции, в България творците до голяма степен разчитат на държавни пари от НФЦ.
Затова и не е никак изненадващо, че един от първите въпроси, които новата Комисия по култура и медии нищи, е как да се прецени кой заслужава субсидия и кой - не. Въпросът е повдигнат от режисьора Виктор Божинов, който стои зад най-гледания за 2021 г. филм - "Голата истина за група Жигули" - но оттам нататък прераства в кошмарен развален телефон.
Божинов поставя темата ребром - време е да преценим дали ще правим филми само за фестивали, или ще наблегнем на такива за по-широката публика. И е безпощадно прав - без подобна стратегия българското кино е обречено на още дълги "нулеви години" с ярки спорадични успехи.
Думите на режисьора бяха напълно погрешно разтълкувани като "изкуствено разделение" и редица негови колеги се обезпокоиха някой да не раздели творчеството им на "фестивално" и "зрителско".
На диаметрално противоположни позиции застанаха дори и двамата кандидати за директор на НФЦ, затова е време да погледнем истината в очите - такова разделение в българското кино е не само необходимо, но дори и страшно закъсняло.
В момента изглежда, че стратегията на държавата в лицето на филмовия център и Министерството на културата е "За всекиго по нещо", само че подобен подход прави нещо, което не бива - лишава от ценни средства потенциално хитови продукции, които могат да оберат овациите не само у нас, но и в Европа.
И обратното - наливат се пари във филми, за които предварително е ясно, че ще съберат тясна нишова публика и, евентуално, красива статуетка от международен фестивал. Затова не е необходимо в пряк и задочен сблъсък да влизат творци като Божинов срещу такива като Теодор Ушев и Стефан Командарев.
Необходимо е да си дадем сметка, че киното е достъпно и сравнително евтино развлечение и зрителите предпочитат да гледат на кино салона най-вече като на място за забавление, а не като на място, където да си задават тежки житейски въпроси и да стават свидетели на бездънна човешка драма.
И, да, хубавото кино е с пари, а парите рядко идват от "фестивалните" заглавия (с няколко ярки изключения като "Урок", "Засукан свят" и "Ага").
Това далеч не означава Националният филмов център да залитне от една крайност в друга и да започне да отделя субсидии само и единствено за комерсиални продукции.
Но докато НФЦ и културното министерство мислят как да възпитават зрителя, вместо как да го забавляват, той ще предпочете да си даде парите за някой сръбски екшън с бързи коли, много стрелба и не чак толкова задълбочен сценарий.
Нищо, че последният няма и една статуетка от Карлови вари или Лос Анджелис...
