Ако човек гледа изказванията на лидерите на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Български възход", ще реши, че днешната открита среща помежду им за третия мандат е била някакво наистина отварящо очите събитие - сбирка, която е преодоляла междупартийните различия... почти. За след изборите може би.
На самата среща обаче не се каза кой знае какво. В рамките на по-малко от час лидерите на четирите политически сили говориха все същите клишета, както досега.
С едно малко изключение - думите на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, с които той остави вратата отворена за потенциална колаборация в рамките на следващия парламент.
"Подобна забрана (на Националния съвет на ГЕРБ - б.р.) не би трябвало да е спирачка за някакъв вид техническо, експертно, програмно, или каквото и да е правителство в един момент", заявява Борисов, отваряйки широко врата за потенциална обща работа с БСП (и не само) за следващия парламент.
Намекът тук е ясен - начинът да се стигне до каквото и да е правителство е чрез умерени компромиси, най-добре във вида, който ГЕРБ предложиха в първия мандат с проектокабинета на проф. Николай Габровски.
След самата среща намеците на бившия премиер продължиха - ако тя се била провела още преди раздаването на мандатите, най-вероятно първите два са щели да бъдат върнати празни, а третият да произведе експертен кабинет. Самите разговори сега, по думите на бившия премиер, били насочени за след предстоящия пореден предсрочен парламентарен вот.
С други думи - ГЕРБ вече е в режим на предизборна кампания. А това означава, че думите на партийния лидер трябва да се тълкуват преди всичко като кампанийна реторика.
Те не са знак, че подобна договорка вече е направена. Напротив, ГЕРБ са демонстрирали много пъти, че са способни да спекулират с една или друга идея, ако вярват, че това ще им донесе някакъв политически капитал.
Все пак изборите тепърва предстоят, като след тях ще се види първо кой ще влезе в новия парламент, а след това и с какви позиции. Едва тогава вече може да има някакви по-сериозни разговори за общо управление.
Към момента предсрочните избори се очертават или в края на март, или в началото на април, като те ще се проведат на фона на няколко много важни фактора.
Първият от тях е, че на масата от избирателите у нас ѝ писна от избори. Това означава потенциално доста ниска избирателна активност, по-голямо значение на твърдите електорати, но също така и една свободна ниша от избиратели, които ще бъдат готови да гласуват за онзи, който им обещае, че ще състави правителство, за да се сложи край на политическата криза.
Вече сме писали за поведението на политическите сили към момента, които заради предстоящите избори за местна власт внимават твърде много в поведението си да не бъдат свързани случайно с някоя друга политическа сила за евентуална коалиция.
Думите на Борисов сега са ход точно в противоположната посока. От ГЕРБ посочват формула, която би им позволила да водят разговори за управление с БСП, с ДПС и с всеки, който евентуално би имал желание.
Идеята за експертно правителство има своите слабости и те не са малко, но за ГЕРБ в момента тя е златният шанс да подадат ръка към партии, които по традиция възприемат за свои категорични противници.
Изказването на бившия премиер е послание, че ако хората гласуват за ГЕРБ, от партията ще направят всичко възможно да съставят правителство - ще преглътнат егото си и ще загърбят противоборствата с другите политически сили в името на това да се излезе от политическата криза.
Много е вероятно кампанията на формацията да се върти именно около подобни послания - връщане на стабилността, разумът на традиционните партии, които са готови на компромиси, и т.н.
А започването отрано с такива послания ще даде възможност на твърдия електорат да преглътне идеята за евентуална колаборация със социалистите, с ДПС или с някой друг. Да приемат, че партията има амбицията да се върне отново на власт, но това ще има своята цена.
По-интересното в случая обаче е, че с този си ход ГЕРБ могат да определят не само своята стратегия за предстоящите избори, но и тази на опонентите си от "Продължаваме промяната" и "Демократична България".
Двете формации могат да насочат усилията си за стягане на електоратите, използвайки идеята за общо правителство на ГЕРБ, БСП и ДПС като мотивиращ фактор.
Подобен сценарий може да се разглежда като най-черния кошмар за голяма част от избирателите на ДБ и ПП, като партийните ръководства вероятно ще бъдат изкушени да експлоатират идеята в реториката си.
Проблемът на такава комуникационна стратегия обаче е, че това е стратегия за опозиция и е крайно възможно да вкара двете политически сили именно в такава роля - на опозиция, докато ГЕРБ се опитват да оползотворят шанса да се върнат в управлението.
Колкото и парадоксално да е в случая, именно примерът на ПП е ключов за потвърждаването на тази зависимост.
На изборите за парламент на 14 ноември 2021 г. те като чисто нова политическа сила спечелиха вота не с добре обяснена политическа платформа или многото си разпознаваеми лица, а точно с обещанието, че могат да сформират правителство, което да се опита да ни изведе от кризите.
Истината е, че следващите избори ще имат наистина голямо значение - те ще предопределят това какъв ще е пътят на България през тази, а вероятно и през следващата година, които се очертават да бъдат доста трудни.
Затова и преди да се хвърлят смело в надпреварата, партиите добре трябва да помислят каква е собствената им визия за бъдещето на страната. И още повече - какъв е пътят да я постигнат.
Защото ако тази безпътица, която видяхме през втората половина на 2022 г., продължава, единственият победител ще са онези, които само искат да радикализират България и да ни пратят към безумието.
