Спомняте ли си как правителството стъпи на власт с обещания за прозрачно управление?
Не е трудно да напрегнете паметта си, при все че кабинетът положи клетва през декември. И има-няма два месеца оттогава, дадената дума за по-добри времена вече се подхлъзна на динена кора от културното министерство.
Обратно на общия дух за яснота, откритост, коректност и всички останали добродетели по библейски в програмата на "Продължаваме промяната", културният министър Атанас Атанасов остави ред неизвестни, след като поиска колективната оставка на Управителния съвет на Национален фонд "Култура" на конферентна видео среща.
На бърза ръка главата на културното ни ръководство "любезно е помолил" петимата членове на съвета, включително и изпълнителният директор Милена Станева за "колективна саможертва" чрез обща оставка, а мотивите му са, че има съмнения за финансирането на проектите.
След което вероятно просто е изключил компютъра си, оставяйки колегите си в шок, а всички останали с въпроса - колко тежки са прегрешенията на съвета, назначен в средата на ноември миналата година, че да заслужи импровизираната покана за масово сепуко?
Да върнем лентата малко назад. Преди Атанасов учтиво да покаже изхода на цялото ръководство, се появиха два случая, които пряко касаят Национален фонд "Култура" и покрай тях - и културното министерство.
Първият дойде от последното заседание на Парламентарната комисия по култура и медии, където депутати от "Възраждане" и "Има такъв народ" негодуваха срещу заместник-министъра Весела Кондакова, че гласувани пари като COVID помощите за любителски изкуства не са стигнали до всички. Че е имало много отхвърлени проекти.
Ива Митева от "Има такъв народ" припомни, че с гласуването на актуализацията на бюджета през 2021 г. изрично е било поставено условието за свободните артисти да се отпуснат малко над 16 милиона лева, което не е изпълнено.
Следващият предполагаем трън в очите на Атанасов е Facebook транс сензацията "Другите българки", събрала кошница от негативи заради снимки - съвременни репродукции на Владимир Димитров-Майстора, финансирани по Национален фонд "Култура" с близо 10 000 лева.
Друго по-драстично не е се е случвало в арт средите у нас, което да обяснява поголовното рязане на глави.
Не се уточнява защо тези задачи са криво реализирани и изобщо - било ли е възможно тяхното изпълнение по поставените параметри? Доказано ли последното началство на фонд "Култура" носи отговорността за потенциалните спънки? Защо не са си свършили работата? Какво следва за хората, които откажат да напуснат поста си доброволно?
По метода "Няма човек - няма проблем", е логично да се мисли, че министър Атанасов сам ще уволни опъващия му се борд на УС и на фона на задаващите се пари по Бюджет 2022, ще овладее фонда по възможно най-балъшкия начин.
Защо балъшки ли? Защото с плахото подаване на оставки никога нищо не се е променяло, няма и да се промени.
Тревогите на културния министър за субективност спрямо оценката на проектите, за обръчи от лични интереси, които бутат едни и същи хора към държавно финансиране, ще продължават да цъфтят със същата сила, но в ръцете на нови лица.
Ядрото на проблемите с разпределението на пари по Национален фонд "Култура" никога не е бил в хората.
Повечето от тях отиват там като експерти в сферите си, докато не катастрофират в Наредба № Н-5 и не открият вратички, които допускат инициативи на светлинни години от изкуството до държавния бюджет. Не всеки ще устои на изкушението да помогне на приятел в такава ситуация.
Но работата е там, че не е нужно и да устоява. Културните учреждения не са тест за морал и почтеност, а институции, в които пропуските в правилата отдавна трябва да са ясни, изгладени и отстранени.
По Наредба № Н-5, която определя протокола по финансиране на проектите от Национален фонд "Култура", отдавна трябваше да са разписани недвусмислени критерии за кандидатстване, на която и да е артистична инициатива.
Като например присъствие на експерт в екипа, който търси осъществяване на идеите си през нашите данъци. Бутафорно до комисията да стигат предложения като "Хайдушка сватба" и "Мъжка софра", разглеждани от сектора за любителски изкуства през последните месеци без верификацията на фолклорист или етнолог.
Нужно е поставянето на условие за обществена информираност и достъпност на държавно подкрепения проект, а не да се похарчат няколко хиляди и финалният резултат да се види от десетина души в малка задимена изложбена зала.
Ако Атанас Атанасов, наистина беше загрижен за механизма на Национален фонд "Култура", трябваше да обърне внимание на основното колело, което го задвижва, а не на хората, които вървят по дирите му.
Трябваше да помисли за промени в спомената Наредба, да направи предложения, да ги подложи на обществено обсъждане, да отчете лошите и добрите им страни. Трябваше да предприеме ред други действия, които от сегашната перспектива може да разглеждаме само в минало време.
Вместо това, Атанасов помоли най-учтиво цяла дирекция да се махат, без да им даде причини за решението си, освен - някакво имагинерно общо благо. Цялата ситуация обаче силно напомня на "другарски съд", в който любезното те канят да си подпишеш присъдата в името на колективната саможертва.
А това не говори за промяна и прозрачност. Въпреки заявките и въпреки оставките.
