"Готов съм да подам оставка във всеки един момент", но и "ще има разговори с коалиционните партньори" - изказването на премиера Бойко Борисов днес пред електората на собствената му партия създаде повече въпроси, отколкото даде отговори.
Наистина ли той смята да се оттегли от министър-председателския пост и да остане само партиен лидер? Или това е просто блъф, който да използва за стягане на партийните редици?
За тези години той се обгради с множество министри "бушони", които да гърмят в името на това правителството да оцелее. Ще склони ли Борисов сега да даде и своята за същата цел?
Партийците днес посрещнаха тези думи за потенциална смяна на премиера с шумно "Не", но думите на Борисов бяха насочени в подобна посока - на места в страната имало "дерибеи", които, ако той сам не отиде лично, нямало да се променят.
За тези "дерибеи" лидерът на ГЕРБ говори още от изборите за местна власт насам, но сега, на фона на продължаващите слухове, че той ще остави ръководенето на правителството в името на стягането на фронта в собствената партия, подобни думи звучат особено интересно.
В същите слухове се спряга и името на Томислав Дончев като негов поне временен заместник. За Дончев така или иначе се говори, че е движещата сила в оперативната работа на МС, а и някои го определят като близък или поне разпознаваем сред част от кръговете на протеста. Дали обаче подобна промяна ще охлади антиправителствените настроения? Едва ли.
Съмнително е, че само смяната на човека, начело на Министерския съвет, ще накара протестиращите да се оттеглят от исканията си за оставка на кабинета и на главния прокурор, особено ако въпросният нов премиер е един от най-доверените хора на Борисов.
А може би просто лидерът на ГЕРБ иска да свали част от напрежението върху себе си, за да се фокусира върху идващите парламентарни избори. По план следващият вот за Народно събрание трябва да се проведе през март 2021 г., макар че задълбочаването на политическата криза в момента може и да го издърпа във времето.
За това време Борисов ще има нужда да възстанови имиджа си, да стегне структурите на ГЕРБ, да попречи на бившия си №2 Цветан Цветанов да му отмъкне електорат с новата си партия, и въобще да се подготви за един труден вот срещу опозиция, която иска главата му.
В потвърждение на тази теза идва и новината за оставката на Севдалина Арнаудова от Министерския съвет. Пиарът на Борисов ще прехвърли усилията си върху партията, именно за да я подготви за предстоящите избори. И някои биха казали, че това ѝ преминаване е просто подготовка за преминаването на самия лидер от МС към сградата на НДК, където е централата на ГЕРБ.
Но дали? Защото все пак в изказването си Борисов намеси и "коалиционните партньори" - Обединени патриоти и СДС (с които очевидно ГЕРБ ще се яви на следващите избори заедно).
Това позволява на Борисов после да каже, че той е имал доброто желание в името на всеобщия мир да се откаже от премиерския пост и само да си иде в партията, но коалиционните партньори са го убедили, че това единствено ще дестабилизира България.
Подобен сценарий е не по-малко реалистичен от останалите. Да не говорим, че вече е разиграван, при това в същия този състав.
Оттеглянето на Борисов от кабинета действително ще промени динамиката в отношенията между коалиционните партньори. И все пак обаче и Красимир Каракачанов от ВМРО, и Валери Симеонов от НФСБ вече са говорили за опцията кабинетът да продължи да съществува и без Бойко Борисов да му бъде премиер.
За тях продължава да е важно това правителство да довърши мандата си, а да не се стига до предсрочен вот, при който те не биха имали времето да мотивират своите електорати.
За сметка на това обаче едно правителство с различен премиер изглежда по-лесно за сваляне. Партийната любов може и да е силна към властта, но е насочена преди всичко към партийния лидер. А когато той не е начело, нещата може и да се изплъзнат от пръстите им.
И все пак решаващият фактор тук ще е друг - готов ли е самият Борисов да остави челното място на някой друг и да се оттегли просто като партиен лидер? За отговор ще трябва да почакаме до коалиционния съвет.
За едно обаче беше прав той в речта си днес пред партийния апарат - задават се трудни времена, които ще имат нужда от решително лидерство. А не от партийни гамбити и предизборни игри.
