Трета академична възраст

Понеже образованието в България е на световно ниво, ВУЗ-овете бълват специалист след специалиста, матурите минаха по мед и масло, във ФНИ не знаят що е то скандал, в БАН тънат в разкош, а учебниците за 4 клас са тъй удивителни, че МОН реши да дава указания на родители и учители как да се справят с тях, образователното министерство реши да допълни безупречната си палитра с университет за Третата възраст.

Всичко Мара втасала, та решила да работи върху знанията на възрастните хора и „да им осигури активен живот".

Идеята щеше да е хубава, ако не беше стрелба в тъмното. Щеше да мине между другото, ако, въпреки липсата на желаещи да се захванат с иновативния проект, министър Тодор Танев не беше казал, че все пак е твърдо решен да го осъществи.

Университет за Третата възраст е като да се амбицираш да правиш голф игрище върху ливада, която нямаш намерение да окосиш.

В официалната покана е посочена прогнозната сума от 66 000 лева, но е допусната техническа грешка в документацията. Актуалната стойност е 54 000 лева.

От евентуалния ръководител на екипа "проектанти" се изисква да има (забележете!) минимум 10 години опит в дейности, свързани с организиране и осъществяване на образованието на възрастни хора над 55 г. Нищо чудно, че не се появи нито един желаещ да проектира инициирания от образователния министър ВУЗ.

На фона на остарялата материална база в повечето университети у нас, на повсеместния прием с 3-ки от матури и на мизерията в студентските общежития, институти на БАН и т.н., идеята на Танев е като светнала електрическа крушка, точно преди цялата ел инсталация да сдаде багажа.

И сега възрастни хора могат да се записват в университети, ако пожелаят. „Ухажването" им със смешна сума от порядъка на 50 000 лв. нищо няма да промени. Третата възраст може и да излъчва най-активната част от електората, може и да е най-податлива на „Ало" и всякакви други измамници, но на този трик, чрез който с нещо „малко" се замаскира липсата на напредък по големите проблеми, едва ли ще се хване.

Може би таргетът на министър Танев е друг. "Възрастни хора има и в Скандинавия, зимно време там имат доста тъмни дни и те биха искали да дойдат тук и да научат нещо. Имаме чудесни преподаватели, които могат да говорят с тях на английски език", заяви образователният министър през февруари т.г.

А може би е по-добре с тези 54 000 лв. МОН да „огрее" там, където е най-наложително. Иначе от едни тъмни дни скандинавците ще се натресат на още по-тъмни.

Вчера група университетски професори изпратиха писмо до президента, МС и НС. Според тях е налице е трайна тенденция за спадане броя на потенциалните кандидати за прием във висшите училища. Неконкурентността на образователната ни система мотивира най-добрите от зрелостниците да търсят възможности за получаване на образование зад граница.

Публична тайна е, че средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране.

В същото време около 95% от държавната субсидия се разпределя между висшите училища на принципа "брой обучавани студенти". Субсидирането "на глава" кара академичните ръководства да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки.

Вероятно за МОН също би било мотивиращо да намери „място" на предвидените за пенсионерския университет пари. Дано не се окаже, че бъдещите негови зрелостници също ще търсят възможности извън България.

Новините

Най-четените