Пешеходците са уязвими и не се безгрешни. Пешеходците нямат броня, огледала за предно и задно виждане или способност да се справят по приятелски с шофьор, ако ги „чукне" с колата, защото това най-вероятно ще ги прати в болница. Обичайно пешеходците са жертви, въпреки че не липсват и обратни примери.
Разбира се, има Закон за движение по пътищата, който регламентира кога и къде може да се пресича и кога и къде - не. Ясно е, че не трябва да се пресича по диагонал на кръстовище за „по-пряко", нито да се заобикаля подлеза на „Цариградско шосе", чрез минаване отгоре. Пешеходците нямат право и да преджапат през магистрала „Тракия" - не че не сме виждали и последното.
Да обвиняваш жертвата на пешеходна пътека обаче при безспорно нарушение от страна на шофьора е цинизъм. Особено когато друг е сгрешил и отнел живот.
Въпреки това 20-годишната Лора, убита на пешеходна пътека във Варна, беше обявена от съда през 2016 г. за съпричинител на смъртта си, защото макар и прегазена от моторист с близо 90 км/ч в града (въпреки ограничението от 50 км/ч), не преценила скоростта на мотора.
Днес майката на Лора, депутат от ГЕРБ, убеди колегите си в парламента в нуждата от промяна в ЗДП, за да бъде прекратен този абсурд и мъртвият да не бъде използван като смекчаващо вината обстоятелство за грешките на нарушилия закона.
Човек се пита дали в Закона за движение по пътищата умишлено не се оставят огромни дупки, за да може, ако се наложи, да се спаси я прокурорски син, я депутат, я друг наш човек в нужда.
Промяната в ЗДП, която проверява нарушенията на шофьора, преди да търси отговорност за пешеходеца, е положителна, за разлика от статистиката за жертвите на пътя.
В периода от 2010 г. до 2015 г. броят на блъснатите заради отнето предимство пешеходци се е увеличил с близо 200%, почти с колкото е нараснал и броят на убитите при такъв вид пътнотранспортни произшествия.
Само до септември 2016 година броят на загиналите пешеходци е 77. България е сред първенците по жертви на катастрофи в Европейския съюз и ако няколко дни опитате да следите бюлетина на МВР за пътнотранспортни произшествия, ще се уверите, че безопасността на пътя не е първи приоритет в България.
Промяната в ЗДП, която признава правото на пешеходеца, едва ли ще промени това. Промяната обаче дава едно успокоение - че жертвата ще има право да остане жертва.
