Да си репортер, фотограф или оператор, който отразява събитие с участието на премиера Бойко Борисов, рядко е приятна задача. Със сигурност е натоварващо и за пресцентъра на Министерски съвет. Но все пак, редът и организацията на медийните изяви на премиера са тяхна отговорност. В повечето случаи, за такива не може да се говори.
Без значение дали става дума за откриване на път, посещение в храм или разходка из археологически обект, около министър-председателя почти постоянно има група от поне 20 души, "въоръжени" с микрофон, фотоапарат, смартфон, диктофон и камера. В това число не влизат представителите на местната власт, правителствената пресслужба или няколкото охранители от НСО, които постоянно следят някой да не си позволи твърде голяма близост с премиера.
Дойде ли време за брифинг и задаване на въпроси положението отива "на война".
Голямо количество хора се струпват в твърде малка площ, въпросите се задават хаотично по 10 различни теми, някои се повтарят, отговорите обикновено не се слушат, и всичко това за няколко подходящи за цитиране реплики. Резултатът трудно може да се нарече качествена журналистика. Но може би това и това е целта?
Сучаят на Мал тепе край Пловдив, при който служителят на правителствената пресслужба Любомир Методиев ударил ръката на репортерка на "Телеграф Медиа" ясно говори за хаоса около подобни събития. И от двете страни.
Според разказа на репортерката, тя се усмихнала на изнервения Методиев, който искал репортерите да се отдалечат от могилата. Предложила му да си направят обща снимка, при което той, инстинктивно или не, я ударил по ръката с металния си микрофон. Репортерката се разплакала и си тръгнала. Умилителна българска история, далеч от особен професионализъм и от двете страни. Все пак това е държавата, в която всички си говорим на "ти".
Любомир Методиев има достатъчно стаж в сферата на "Връзките с обществеността" в държавната администрация, за да е наясно с това как една такава ситуация може да ескалира, кое е редно и кое не. Кален е в школата на парламентарния пресцентър на ДПС, а силата на медиите му е известна след като разведе камерата на бТВ във ВМА, когато избухна скандала с покойния вече ген. Стоян Тонев.
Сега едно замахване с микрофон му коства поста и раздели гилдията на две - добър професионалист ли е човекът или не? В случая това няма никакво значение. Анушка вече е разляла олиото.
Но така се получава, когато връзката между управляващи и журналисти е базирана на хаос и липса на елементарни правила.
Години наред на събития не само с Борисов, но и с предишни премиери, президенти и пр. ситуацията при отразяването на събития на терен е такава. Властта може удобно да се брани от неудобните въпроси с помощта на кратки и неудобни брифинги, които приличат по-скоро на постоянен Черен петък, но без търговския елемент. Аналогията със стадото може и да не е случайна.
Това, разбира се, не позволява пиарите на управляващите да се държат като пъдари.
Особено когато тези пиари всъщност са по-скоро "вдигачи на телефони". Вместо това трябва да се създаде усещането, че наистина четвъртата власт има достъп до изпълнителната такава, а помежду им не стои стена от умишлено слаба организация и погрешно разбиране за това как се налага ред.
