Хайде без Нобелова награда за Тръмп или Грета, моля ви

На 11 октомври, петък, ще стане ясно кой е тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир за 2019 г. Знаете – второто най-важно отличие в света след „Оскар“, зад което на теория има повече смисъл от наградите на Филмовата академия на САЩ, но на практика и с оглед на някои номинирани през годините това не е много сигурно.

Тази година медийният интерес към наградата разбираемо е по-голям заради двама от номинираните: шведската ученичка (само когато не протестира) и екоактивистка (full time job) Грета Тунберг и президентът на САЩ и най-спорният "лидер на свободния свят" през последните десетилетия - Доналд Тръмп.

Още от сега е ясно, че ако някой от двамата, без значение кой, бъде избран за нобелов лаурет, неизбежно ни очаква вълна от излишни спорове, без които спокойно можем да минем, а решението на Норвежкия нобелов комитет ще остане в историята с другите спорни лауреати – от Ясер Арафат, през Хенри Кисинджър до Барак Обама (след едва девет месеца като президент и по-скоро за добрите намерения, отколкото за реални постижения).

Решението е просто – да не дават отличието нито на Тръмп, нито на Тунберг.

Наистина ситуацията около тазгодишната награда изглежда по-интригуваща, ако я разглеждаме като продължение на битката "Доналд vs. Грета", която започна с критиките на младата шведка срещу американския президент и продължи с неговото тотално пренебрежение спрямо нея около Общото събрание на ООН. Да, но това не е боксов мач или друг междуличностен сблъсък, нито пък едно такова отличие ще доведе до някаква реална промяна в каквото и да е.

А и въпросът в никакъв случай не е просто "Тръмп или Грета".

Все пак те са само двама номинирани от общо 301, от които 223 лица и 78 организации. Политика на Нобеловата фондация е да не се разкриват имената на номинираните, но за Тръмп и Грета знаем, защото нищо не пречи на номинирания или номиниралия го да изпуснат тайната и да си спечелят няколко новинарски заглавия.

Шведска депутатка побърза да се похвали, че тя и двама нейни колеги са номинирали светлия пример за всеки нередовен, но отдаден на кауза ученик - Грета, а Тръмп сам си каза, че японският преимер Шиндзо Абе го е номинирал за отличието.

С оглед на желанието на Тръмп да стане нобелов лауреат и политическите и икономически зависимости между Япония и САЩ, много съмнително е доколко самият Абе вярва в тази номинация и дали не е имало телефонен разговор на високо равнище от рода на "Абе, Абе, знаеш ли каква добра идея ти дойде...".

Номинациите сами по себе си обаче нямат никаква стойност.

Не е като да е особено трудно да те номинират – критериите в най-общи линии са „никакви“, а възможност да издигат номинации имат твърде много хора по света.

Като се започне от всички членове на народни събрания и правителства на суверенни държави, което само по себе си вече е твърде много, и се мине през държавни глави, членове на Международните и Арбитражни съдилища в Хага, някои университетски професори, директори на институти за външна политика и изследвания на мира, предишни лауреати и още.

От тази гледна точка номинацията за Нобелова награда за мир реално не е никакъв вид признание, както е при други награди. Тя е просто формалност, зад която може да не стои каквато и да е логика.

Единственото последствие от цялата ситуация е, когато стане публично достояние, че някой е номиниран. Това може да създаде погрешната представа за значимост и за нещо реално постигнато в името на мира.

Да се върнем на Доналд Тръмп и Грета Тунберг.

Вижте реакциите спрямо двамата. Както Грета, така и Тръмп са по-скоро разединители, отколкото обединители.

Мненията за тях в общественото пространство са в двете крайности. За това спомагат и острата реторика, която използват, и готовността им на радикални мерки за постигане на техните цели - оправдано или не. Това обаче по никакъв начин не подсказва мир.

Тръмп още преди избирането си се превърна в олицетворение на конфликта, а дори и сега личността му води до оформянето на лагери сред обществото в собствената му държава. Какво остава за останалия свят, с който САЩ има все по-сложни взаимоотношения...

Грета, покрай скорошната си реч пред ООН и лавината от реакции след това, също допринесе за поляризиране на мненията на "про-Грета" и "анти-Грета", което в някаква степен вероятно ще се отрази и на нагласите спрямо темата "климат".

Нобеловата награда за мир може и да има смисъл - когато бъде дадена на не толкова известна личност с реални постижения в каузата на мира, било на регионално или глобално равнище, за да може така да се популяризира неговото/нейно име, работата й и евентуално да й се осигури повече медийно, а от там и обществено внимание и подкрепа.

Грета Тунберг и Доналд Тръмп обаче нямат нужда от това, нито светът има нужда от допълнителни спорове и противопоставяне около техните личности.

#1 bludniq_sin 07.10.2019 в 21:11:45

Ако туборг или дъ доналд получи наградата всички останали тр да се обесят ритуално пред съответното посолство. Баси пародията ще е.

#5 deaf 08.10.2019 в 05:50:05

Какво общо има Грета с Тръмп?! НИЩО! Но трябва да се прикачи Тунберг към Тръмп,за да се окаля американският президент. Евтин пропаганден трик. Като в оня виц. Момче и възрастна жена пътуват седнали един до друг в автобус. По някое време на момчето му станало лошо и повърнало в скута на жената. Тя възмутено: - Свиня такава! - Кой е свиня ма,я се погледни на какво приличаш! Уебкафето в ролята на момчето от вица.

#6 Dox 08.10.2019 в 07:15:57

Най-общо, условията за поява на т.нар."демокрация" е онзи момент, в който елитът осъзнава, провижда, че освободеният роб би работил по-добре и по-ефективно, но, разбира се, продължавайки да бъде единствено роб и нищо друго. Сменя се само формата, но не и съдържанието. И тогава елитът прави необходимото, та робът да бъде "свободен". Детските градини са се появили по идея на един фабрикант - Робърт Оуен. Мисля, че е излишно да се обяснява защо. Същото важи и за старческите домове. Съществуват мнения, че целият врясък около т.нар. "климатични промени" е част от друга, много по-фундаментална цел - да се намали човешката популация или поне силно да се ограничи достъпа на поне 90% до достиженията на цивилизацията. Още от средата на 70-те започна бавно и постепенно унищожаване на средната класа, на съществено занижение на жизнения стандарт. Ако научните постижения на човешката цивилизация действително водят до климатични промени, е близко до ума, че те няма да бъдат заплаха, ако от тях се възползва само "единия процент". Това ще бъде представено като онази "допустима граница", отвъд която не трябва да се прекрачва. Тогава, поне 90% от населението ще се окаже опасен "консуматор", защото в къщи има баня с течаща топла вода, има електричество, готви храната си с електрическа печка и, о, ужас - съхранява я в хладилник. На всичко отгоре ползва обществен транспорт, вместо да ходи пеша, а някои си позволяват дори наглостта да карат собствен автомобил.

#7 explorer 08.10.2019 в 08:20:11

доксе, отново счупи тъпомера, как ти идват тези мисли в главата, не знам. Въпросът е, че не може 90% от световното население да живее по стандартите на западното общество от 70-те и 80-те. Със нереалните температури в стаи, в които няма никого, с 5 местни автомобили превозващи по 1 човек, с над 50% от закупената храна, изхвърлена на боклука и със събрани пари осигураващи над 20 години жизнените потребности на това ниво.

Новините

Най-четените