Член Втори

член по член СЕМ става

М-да, Елена е права! В крайна сметка циничните и брутални текстове не са проблем сами по себе си. Изпаднем ли в крайността да виждаме заплаха за възпитанито на децата от всяка "мръсна" дума ще стигнем до дереджето доста добре показано в South Park, където заради мръсното шоу на едни канадци САЩ обявиха война на Канада. Мръсотиите и бруталностите остават своеобразен "авангардизъм" и келешлък за децата, напълно безвреден, а и дори често полезен, но има и едно голямо НО - стига цялостната култура на обществото да е силна, гъвкава и прогресивна (не в комунистически смисъл). Под силна е ясно какво имам пред вид - да вдъхва респект, гъвкавостта е признак на зрялост и способност за асимилиране на новости и дори изцепки, без това да я принизява до нищото, а прогресивността е качеството да създава усещане за значимост и авторитет към интелектуалното и професионално развитие на хората. При нас е обратното и точно затуй пищят толкова хора от чалгата. За съжаление са прави да се плашат, защото тя не е изцепка и авангардизъм а начин на живот, който предразполага мнозинството на цели поколения не към развитие на собствените умения и знания, а към стил на елитарничене за просяци, по възможност богати просяци. Както в приказката за принца без занаят, лъскавия пич или мацка със обществен статус не е нищо друго освен примадона, която извън тая си роля не може да се прехранва с друго освен просия. Младите засегнати от тази култура считат за смешно и тъпашко да мислят за професия и образование от гледна точка на умения, изучаване на тънки занаяти и съревнование в трудни задачи и науки. Те обаче с охота оценяват професиите според привидния шанс да им придадат важност и VIP статус, идея и представа копирани от медиите и културата, в която са потопени. Всъщност винаги има такива явления, имаше ги и преди, има ги и сега, но все пак длъжен съм да призная, че чалгата достигна много повече младежи, отколкото която и да подобна културна линия преди. Чалгата успя и в нещо, което поне по нашите земи нищо друго не се справи толкова добре - принизи умния и талантливия до "нещастник" и "балък" в очите на неговите връстници в степен невиждана до сега. Този проблем мори US от много време, макар там корените му и развитието му да са малко по-различни и привидно по-интелектуално изглеждащи от нашата чалгаджийска отбивка, но пък точно тая разлика и крайност ни дава шанс да забележим проблема и реакцията на нас порасналите да докосне повече млади хора и да им даде кураж да не стават част от нея. Всъщност обществата много лесно се поддават на масовата култура, на нас ни е в маймунската кръв да се чувстваме силни в простото и масовото. Това в най-голяма степен е и дълбоката причина за съвременната ни културна и икономическа криза - на нас и на целия Западен свят. Ние изградихме общества, които се разпадат на огромно количество маси и силно ограничена част индивидуалисти или поне представители на по-различни мини-култури - изворите на новости и прогрес. Това поставя всеки иноватор в кривата ситуация да може да промени нещо само, ако то бъде прието от масите, а кръга се затваря от все по-остро налагащото се икономическо разбиране за масовост и нерентабилност на решенията и стоките насочени към нишови пазари. Това има обратен ефект, не го подценявайте, то плува на трите кита крепящи това порочно статукво - масови медии, корпоративно мислене и стремеж за абсолютно гарантирана от системата сигурност. Колкото и да е противно на някои заинтересовани, именно авторските права убиват, както иновациите, така и почвата, която ражда иноватори и то не с директните последици, а с факта, че те утвърждават масовата култура и масовите медии като най-легитимни и дори според желанията на някои - единствено легитимни. Корпорацията е тема, заслужаваща много приказки, но накратко тя заедно с ефекта си върху борсовите явления постига същото, което комунистическите партии постигнаха в соц. блока с насилие. Сигурността е другото очевадно свързано с културата нещо в тази троица - сигурността, както я разбираме според ограничените си възможности и като валериян за котка. Тя много лесно се превръща в транспорт за идеите родени от масовата култура в порядките и законите на обществото - сигурност, както я разбира свикналия с трапеза и чалга е едно, инженерът и ученият я виждат друго яче, чия сигурност ще се наложи като правило мислите? Колкото повече са въвлечени в сложни дейности хората, толкова повече си дават сметка за комплексните връзки между събитията в нашия свят и общество, опростенческата култура от друга страна се базира на възгледи изградени от предишни резултати, без да отчита историята, която ги е създала, без да отчита и бъдещето, което може да ги обезсмисли, но тя е масовата гледна точка и тя е базата върху, която изниква понятие що е сигурност, а то от своя страна се превръща в закон де факто, а може и де юре, защото е вече общоприето сигурността да е причина за подобни промени, сигурността, така както я разбират късогледите. Пиша толкова, защото се изтърваме да придаваме важност на няколко цинични израза, а забравяме, че те са един (и то едва ли най-важния) от инструментите на тая опасна лавина да превземе душите на младите българи и да превърне разбиранията им изградени върху нея в закон и морал за всички ни - в крайна сметка страх от собствените ни събратя. Колко жалко, нали? Онова, което трябва да правим всъщност, ако наистина ни пука е не да треперим в ъгъла запушили уши за звука от гръмотевиците, а да бъдем пример, ако ще и дори още по-циничен, но пример, който да кара тия същите млади хора да виждат силни и невъзмутими личности уповаващи се не на крехкия социален статус, а на увереност в самите себе си и на уменията си да се развиват по-бързо и повече от другите - ония, които са VIP, но не могат да оплетат и една кошница.