МВР, имаме проблем.
Обемист като делото „КТБ", неизбежен като битовите кражби, отчайващ като войната по пътищата. Проблемът е, че МВР, прославено още като „нашата полиция", се превърна в безнадеждно понятие, в безсмислен протагонист, в нещо много далечно от „наше".
Тежи страшно много усещането, че полицията работи за друг - партия, бизнес, селски кмет, организирана престъпност или за самата себе си, но не и за гражданите.
Говори се основно за заплати, социални придобивки и възрастта за пенсиониране, но не и за така липсващата ефективност.
Тя пролича безпощадно през последни няколко дни.
В центъра на София, в оживената част на Борисовата градина, отново убиват младеж и тялото му стои неясно колко време, докато го забелязва минаващо наоколо момиче - не служител на „Общинска полиция".
В Гърмен, където сценарият бе да заръмжи предизборно звярът на национализма, полицията допусна хора с 12 присъди и известни улични провокатори да палят огън между „правите българи" и „грешните роми" и да говорят с езика на омразата.
Във във Варна, претендираща да е морска столица, джебчии шестват из молове и търговски центрове, живеят на социални помощ и в барокови палати едновременно, а на всичкото отгоре сами признават, че работят с полицията - тя мълчи, отказва обяснения, понеже коментира само статистика.
Три безспорни провала, които крещят с всичка сила, че е нужна промяна. От редовия полицай без мотивация и шанс за развитие, ако не е нечий човек, до върховете на системата, които всяка нова власт прочиства с удобни за себе си кадри.
Поводите за съмнения към полицията нарастват всекидневно. А това е най-трудната реформа - да ти вярват отново.
