Има един известен стар виц:
Шеф решил да си назначи секретарка, но чул от свой приятел, че за по-прецизен избор, е нужно психоаналитик да провежда интервюто. До последния кръг били допуснати три дами.
Психоаналитикът задал на всичките един и същ въпрос: "Колко прави 3 и 3?".
Първата отговорила без да се замисля: "6!"
Втората, след като разсъждавала известно време, казала: "33!" Третата отговорила: "Може да е 6, може да е и 33".
Психоаналитикът обяснил на шефа:
- Първата дама е акуратна, точна и стриктна, но без въображение. Втората, напротив, разсъждава, интелигентна е, но лети в облаците. Третата ще Ви угажда, но няма да разбирате какво си мисли. И така - коя ще вземете?
Шефът, без да се замисля, отговорил:
- Ей онази русата с големите ц..ци.
Е, така седят нещата и по време на избори. Но явно не само в България, aми и по целия свят. Как иначе да си обясним факта, че медиите поднасят новината за новия канадски премиер Джъстин Трюдо, като "Вижте какъв красавец ще управлява Канада", че изборите в Гърция на два пъти бяха спечелени от Секси-Алекси (въпреки серията невъобразими лупинги и откровени глупости, които кабинетът му свърши в последните месеци, изправяйки Европа на нокти), а много дами в България са готови да се закълнат, че мускулът на Баце е основното, заради което отново биха гласували за него.
При подобни аргументи е абсолютно излишно дори да провеждаш предизборна кампания, защото хората така или иначе ще изберат... по-красивия.
Точно както шефът избира русата.
Емпирично доказателство за не-особено интелигентната природа на гласоподавателите са и явления у нас като Николай Бареков, който (не основно, но и с помощта на) правилните черти на лицето си успя да дръпне завидна маса гласоподаватели на изборите за евродепутати през май 2014-та година (а фактът, че много от тях сега съжаляват, подобно на младо неопитно момиче, залитнало по грешния човек, само потвърждава ирационалния им избор).
Може би така ще обясним и "явлението" Светльо Витков, който, между другото, много добре аргументира кандидатурата си на предстоящите избори с девиза:
"Погледнете тях, а сега погледнете мен" - съчетано с показване на мускули.
Всъщност най-сериозно внимание на тезата, че по-красивият печели по-лесно подкрепата на публиката и на гласоподавателите, както в спорта, така и в политиката, се обръща в страната, открила социалната психология - САЩ. Това е логично, при условие, че в американската политика от десетилетия наред се влага особено внимание във външния вид и предвид факта, че надпреварите за президентските избори често са особено оспорвани.
Авторитетното издание Science, цититрано от Scientific American, още през 2009-та година публикува изключително любопитно изследване, според което петгодишни деца успяват да познаят кои кандидати ще спечелят предстоящите избори във Франция, единствено съдейки по първоначални повърхностни белези - като това кой е най-симпатичен и кой е най-красив.
Учените обясняват този парадокс при изборите с факта, че при прекалено голямо количество информация, с което биват заливани гражданите ежедневно в хода на предизборните кампании, мозъкът просто изключва и залага на "преки пътища" в деня на избора - като например доколко добре познава кандидата, абсолютно нерационалното доколко му "вярва" и не на последно място - колко красив е претендентът (а за връзката между приятния външен вид и доверието учените също отдавна са провеждали изследвания).
Така че най-често се случва не най-полезният, не най-кадърният, не най-моралният, а най-убедително и авторитетно изглеждащият, най-внушаващият доверие или просто най-красивият да вземе най-много гласове на изборите.
Затова не се учудвайте, че сред лидерите на различни държави често попадат "красиви" и "харизматични" личности, които често далеч не са толкова способни за промени, реформи и каквито и да са още лупинги от висшия пилотаж в политиката.
А сега разгледайте галерията със снимки на новия канадски премиер :)
