Народонаселението най-лесно се манипулира със заплаха от война. Независимо дали такава има или няма. И ето какво се оказа в последните няколко седмици:
Не било мобилизация на армията за изпращане на български военни в Украйна, а било рутинно преброяване на запасняците и състава на МО. Не било американска колония край Шабла, а 14-15 танка за общи учения, общо 77 планирани за годината.
Най-вече било координационен център в София, каквито НАТО ще създаде в още пет държави около Украйна, за да събира информация за ....
Стоп. Тук истината вече губи значение.
У нас тя е толкова еластична, да не кажем бомбастична, колкото донесат политико-медийните разведки, в зависимост от техните нужди (рейтинги). Като например, че първият военен удар на Запада срещу Русия ще бъде нанесен от ... България.
Волен Сидеров дава интервюта за руски медии и се вайка, че клетата държавица се е предала на организацията НАТО, БСП привижда национално предателство, разни мними форуми призовават за събиране на доброволци в Донбас, а министрите Николай Ненчев и Даниел Митов не спират да повтарят, че всичко е наред и че няма да воюваме с никого.
И междувременно настоятелно ги питат ние на чия страна сме - на НАТО или на Русия.
Този шпагат в публичния дебат е излишен, поради простата причина, че доколкото все още помним, България е член на НАТО по нейно собствено желание. И дори не изпълнява ангажиментите, които е поела, най-вече за модернизация на отбранителните способности и разходите за отбрана.
Друг факт - създаването на въпросния център бе договорено през септември миналата година, когато за срещата на върха в Уелс представителите на София отидоха с беззъб документ по отношение на Русия. И никой не привидя „завземане" на родината от Алианса.
Да не споменаваме, че сдобиването с официална и, разбира се, „балансирана" позиция за Украйна отне около 5 месеца - безкрайно закъснение предвид темпото на ЕС, към който също се числим, и българската диаспора там, която сега приласкаваме.
Зад документа застанаха президентът Плевнелиев и тогавашният премиер Орешарски, но не и Народното събрание, тъй като четирите партии там - БСП, ДПС, „Атака" и ГЕРБ, така и не намериха общ език. И пак оттам, от партиите в парламента, идват биполярните съждения за съдбата на родината в голямата украинска тупаница между Запада и Русия.
Доколкото също помним, България е парламентарна република, така че единствено Народното събрание има право да реши дали да прати военни в Украйна. Стъпка, която т.нар. Велики сили упорито избягват да направят. А и към момента, по уверенията на властта, не искат нищо такова от малка България.
Важното е пушилката да се ветрее колкото се може повече. Идват избори, а „приказките" за война ще са с двойна лепта.
