Ако сте следили внимателно новините в края на миналата седмица, няма как един въпрос да не ви е минал през главите: За какво, по дяволите, им е на ДАНС постоянен достъп до данните на децата от предучилищните занимални?
Че децата в тази възраст могат да бъдат и много зли, знае всеки, който като малък е бил шишкав или със смешно име. И все пак за агенцията за национална сигурност такива информации едва ли представляват чак толкова голям интерес, че да искат достъп 24/7 до базите данни на МОН.
От ДАНС са прави, че борбата с тероризма не се води от понеделник до петък в работно време. Но това достатъчен аргумент ли е, за да се осигури на служителите им непрекъснат достъп до всичките автоматизирани информационни фондове на образователното министерство?
Предложението агентите на Държавната агенция за национална сигурност да имат достъп до толкова широка база данни за всички студенти, гимназисти, ученици и деца в предучилищни групи определено не е тема, по която лесно може да се постигне съгласие, колкото и пъти да се спомене думата "тероризъм".
Самата идея най-силната в момента от службите у нас да има толкова информация за децата в държавата звучи притеснително, независимо с какво обществено доверие се ползва тя.
Когато става въпрос за деца, ситуацията става много пипкава и изисква много повече аргументи от заявените добри намерения за борба с лошите.
Поне за момента нито МОН, нито ДАНС са направили достатъчното, за да ни убедят в тази нужда.
От образователното министерство сами си казаха, че дори и сега от ДАНС получават пълни справки при поискване.
В мотивите за промяната се посочва, че целият процес за получаване на информация ще стане централизиран и ще преминава през вече съществуващите системи, а не както досега - със свободни запитвания на ДАНС към министерството или дори директо към училищата. Позитивният ефект, на теория, би се изразил във възможността да се проследява кой, кога и какви търсения прави в регистрите на МОН.
Дори и да пропуснем факта, че контролът, що се отнася до личните данни и тяхната защита, у нас не е на най-високо ниво, както се видя в последните седмици, едва ли има някой, който да смята, че от служителите на МОН ще следят редовно кога и какви данни търсят ДАНС.
Какво обаче могат да видят от агенцията във въпросните фондове на МОН?
Това са данните за всички документи за завършено образование - от начално до магистърска и докторска степен, информация за училището, в което учи съответното търсено дете, за паралелката, в която се намира, за персонала на учебното заведение и т.н.
Както обясняват от МОН, информацията се ползва и в някои случаи за проверка на чуждестранни студенти или за радикализация на деца, която често вече става и около 12-годишна възраст.
Как точно всичко това може да помогне за превенция на тероризма, не се знае точно. Освен може би за намиране на бърз достъп до детето, къде учи то, какво учи и кой му преподава, което може да е от полза, ако се развие сценарий като от роман на Том Кланси или на Джеймс Патерсън с отвличания и опасни престъпници. Само от ДАНС могат да кажат.
Видяхме обаче, че и без непрестанен достъп случаят от Пловдив, при който един 16-годишен ученик подготвяше бомби с цел взривяването им (според данните на прокуратурата) в името на "Ислямска държава", ситуацията може да бъде решена успешно. Още повече - голяма част от информацията, която би могла да е полезна на агентите, вече е била налице при подаването на сигнала от негови близки.
Тази работа на ДАНС, макар и не съвсем рутинна, спокойно може да се извършва и чрез запитвания към МОН (при условие, че от МОН си вършат работата и не предоставят информацията чак след дни), както досега.
Или просто при подобрена комуникация между двете институции. Все пак видяхме, че в случая от Пловдив нещата сработиха достатъчно добре и по този начин.
Един непрекъснат достъп до базите данни на МОН може и да мине за улеснение за работата на българските агенти, но това е ненужно улеснение, което отваря вратата за възможност за сериозни злоупотреби с най-милото на всеки - децата.
А такива, за жалост, са възможни, особено на фона на съществуващото вече положение в Наказателния кодекс деца да могат да бъдат задържани за 24 часа без знанието на родителите им.
Никой не може да твърди, че злоупотреби неминуемо ще има. Никой не казва и да не се дава информация на ДАНС, когато по конкретен случай тя е необходима.
Проблемът идва от безконтролната свобода на достъпа, който дава възможност на онзи, който преследва лични, а не държавни интереси, да изнудва набелязани противници със "Знам къде учи детето ти".
Именно затова цената на подобно удобство е твърде висока. И не съществува толкова високо доверие в службите ни, което да оправдае такъв риск.
