Какъв човек трябва да се родиш, за да станеш страничен съдия?, питаше героят от "Фенове" на Елин Рахнев. Да си признаем, наблюдаваме президиума на 44 Народното събрание и си задаваме същия въпрос.
Сборът от актуалните парламентарни "тъчрефери" е страхотна еклектика от идеологии, професии, характери и лични биографии. И това, в известен смисъл, е добра новина. Ако щете - тези хора са много по-представителна извадка за електората, отколкото всички останали 234 депутати, взети заедно.
Новото лице на парламентаризма Димитър Главчев има почти 8 години стаж като депутат, само че няма диплома по право, а по счетоводство. Не е прецедент: за последните 27 години звънецът е бит и от историк-балканист (Николай Тодоров), литературен критик (Александър Йорданов), академик-математик (Благовест Сендов) и химик (Борислав Великов).
Единственият юрист на трибуната е Явор Нотев, бивш следовател, действащ адвокат по транспортни произшествия, известен с това, че някак успява да избави от затвор дори най-неспасяемите клиенти (от Волен Сидеров до Максим Стависки).
Резервното острие на ГЕРБ Цвета Караянчева е дипломиран машинен инженер. Рамо до рамо с нея ще седи отговорникът по идейното развитие на БСП Валери Жаблянов, политолог-ултралевичар, тесен специалист по "Политическо развитие на либералната държава". Бомбастична комбинация за тежки председателски съвети.
Представителката на ДПС Нигяр Джафер е лекар по вътрешни болести и някогашен кмет на Цар Калоян. Веселин Марешки май няма нужда от представяне - московски възпитаник, покровител на всевъзможни дискаунт-бизнеси от фармацевтиката, през течните горива, та до пловдивския футбол.
Впрочем, и той не е първият партиен лидер, пожелал да стане зам.-председател на парламента (Помните ли Анастасия Мозер? А Каракачанов?). Боим се, обаче, че Марешки си вкара автогол от първата минута.
По досегашния правилник, той губи правото си да участва в ръководството на постоянните комисии - доста по-смислена и ценна власт от това да се излагаш на витрината на политическия показен магазин.
Иначе институцията е дала своя принос към историята: подпредседател на Народно събрание през 40-те години е бил легендарният Димитър Пешев. В същия стол обаче е седял и човек, прочут с прякора си "Мозъка". Помним и кратката, ала внушителна фронтова служба на Христо Бисеров.
Разбира се, има опасен чар в това да бъдеш дясна ръка на плах и неподготвен председател. Докато дискретно суфлираш, всъщност сам ръководиш парада (учете се от Гиньо Ганев).
Вероятно затова няма много хора, увлечени по мечтата да бъдат зам.-председатели на Народното събрание - представителен помощен състав, без собствена политическа власт, чиято зла участ е да бъде тих свидетел на народното представителство, докато се старае да прикрива унеса си от директния поглед на ТВ-камерите.
И с какво Марешки е по-зле от дъртото червено ченге Томов??