Днес съм Свидетел на Йехова

strawsPulledAtRandom, Законът има смисъл ако решава проблем. Ако не решава проблем, значи от него смисъл няма. Изброил си няколко престъпления, но си забравил по-важното – че всяко престъпление е видимия израз на съответен социален проблем. И че борейки престъплението със закон, ти не решаваш самия проблем. За решаването му обществото трябва да си изработи съответните механизми за справяне, най-слабият от които е законът. Да се бориш с проблемите с репресия е като да задържиш вода в сито. Затова и правото е вървяло от Древността към наши дни с постепенно намаляване на репресията. В този смисъл, призивът айде да бесиме виновните, няма да свърши работа – но по дефиниция ще умножи проблемите. Първо защото по-силната репресия води до по-силен отговор и второ защото репресията сама по себе си неглижира социалните и човешки дефекти като първоизточник на асоциални модели (какъв парадокс – асоциално, родено от самото социално). Репресията не може да бъде нещо повече от помощен и периферен инструмент.в общата социална машина за преодоляване на дефекти. Със закон може да обявиш търговията с наркотици за престъпление. Но не се справяш с проблема, който стои в основата на тяхната употреба и следователно е източник на тази търговия – отчуждението, което провокира хората към доставяне на все по-екстремни преживявания, един от чиито начини са твърдите наркотици. Законът може да забрани търговията с оръжие, но въпреки това ако хората не пречупят своята агресия, чиито най-краен израз са войните, то продажбата на оръжие в световен мащаб ще се увеличава, ако щеш да засипеш цялата планета с хартия от напечатани закони и правила. Законодателството може да постави извън закона трафикът на органи, но няма да прекрати неговото разрастване, ако има хора, поставени в унизителното социално положение да продават буквално себе си, за да оцелеят. Може да репресираш колкото си искаш футболните агитка, но и да ги разбиеш, тези които искат да си излеят “душата” ще намерят други канали да го направят. Укриването на данъци е престъпление, обявено за такова от държавата, но докато има алчност, ще има и кой да ги укрива и ще съществува цяла “наука” по укриването им. За някои хора пък скриването на даден доход е въпрос на оцеляване, а за други е едва ли не израз на борбата им за справедливост срещу държавата. При всички положения говорим за дефекти на обществото, което или не е успяло да възпита модел на поведение или пък направо го е изкривил. Да оставим настрана, че аналогията межсу Свидетелите и по-горните престъпни дейности е неуместна. Защото за да има престъпление трябва да има доказана пряка връзка между водачите на тази секта, тяхната дейност като причина и съответните инциденти като последица. Как ще направиш тази връзка? Как ще я докажеш? Или ще съдим на базата на предположения, че щом като еди кой си ...................значи най-вероятно еди що си......... Да приемем все пак хипотетично, че Свидетелите са абсолютни престъпници. Обявяваме ги за такива. Гоним ги. Какво правим обаче с хората, които са “вербувани” от тях или пък биха “вербувани” впоследствие. И в другата тема попитах – как точно ще им отвориш сърцата и умовете към себе си , за да ги спечелиш за така наречените ценности на обществото. За да намерят смисъл в него. Не за друго. Това е по-важният въпрос, защото и да ги няма сектите, “патките” пак ще намерят как да се разграничат от заобикалящата ги реалност. Поне до момента, в който престанем да ги наричаме и мислим за тях като за........патки.

Първо ще попитам откъде ти е информацията, че Свидетелите са регистрирани като сдружение със стопанска цел? От сайта на Министерският съвет се вижда, че техният празник Възпоминание за смъртта на Иисус Христос е обявен официално от правителството за официален такъв за тяхната общност с право да искат от работодателя да почиват. Това признание не би могло да се случи, ако те не са регистрирани като вероизповедание. Няма как да се признава техен религиозен празник, ако не са признати за вероизповедание. Ако искаш, пробвай да регистрираш сдружение със стопанска цел, пък след това поискай да ти се признае религиозен празник. Както се вижда, признатите от държавата неправославни религиозни общности, не са много и сред тях личи името на Свидетелите! С това мисля, че отпада обвинението ти за измама, тъй като е логично като вероизповедание да проповядват вяра. А дали е фалшива, това вече е много разтегливо определение, тъй като всяка една вяра, гледана от различни камбанарии, може да изглежда истинска, но може и да ни се струва фалшива. Това със завещаването на имотите и доходите ми се струва недоказано. Къде в техните източници например се призовава за отказ от имущество в полза на общността. А ако някой го е направил, дали е бил подмамен, принуден, манипулиран или го е направил по своя воля. Но само, защото на нас, на които собствеността и имуществото ни изглеждат висша ценност, означава ли, че трябва да смятаме за идиоти, хората, които са решили да се откажат от тях, само защото това изглежда странно в нашите очи? Ами нали и Църквата се опира на икономическа мощ, в чиято основа стоят безброй дарения и завещания. Едва ли някой ще те спре, ако решиш да завещаеш имуществото си на Православната църква. Специално за келешите, наркопласьорите, тел. измамници, аз не искам да оневинявам никого, но и не искам да обвинявам. Защото аз и в предния пост подчертах, че колкото и да наказваме, ако ще и да се убием от наказания, пак няма да решим проблемите, които причиняват съответните престъпления. Затова на мястото на наказания пласьор , ще дойде друг и ще запълни нишата. На мястото на вкаран в затвора тел. измамник ще се появи автоматически друг. И страхът от наказание няма да играе кой знае колко роля, защото страхът може само да те направи по-хитър и по-изобретателен в извършването на престъплението, но не и да те спре. Доказва го и средновековековието - време на драконовски наказания за престъпниците, но и време на потресаващи за нашите разбирания нива на престъпност. Да отидеш от град А до град Б, отстоящ на 20-ина километра е било като да си играеш на руска рулетка. Било е почти авантюра, в която вероятността да те нападнат разбойници и да те ограбят, пребият, изнасилят, изкормят и каквото си помислиш е била не по-малка от това да завали дъжд след появата на буреносен облак. При все, че наказаниета са били втрещяващи за нашите изнежени вече души - аутодафета, бесилки на всеки площад, рязане на ръце за дребни кражби, рязане на езици за лъжесвидетелство, рязане на съответните органи при изнасилване и т. нат. Ако обществото не иска престъпност, нека да диагностицира онези социални и психологически проблеми, мотивиращи престъпността. След това да намери и инструмента за тяхното преодоляване. Като пресушиш извора, ще се справиш и с наводненията.