Интересно е какво разбраха "обикновените хора" от българските медии за посещението на Джон Кери. Че имало драконовски мерки за сигурност, че софиянци не са можели да си простират прането и че България ще я "натиснат" за шистовия газ. Затова и по време на пресконференцията с държавния секретар на САЩ, премиерът Бойко Борисов едва изчака да му зададат първия въпрос - за фракинга, за да може да го отрече, както той си знае - категорично и безапелационно.
Да коментираме ли и въпроса на българска журналистка към Джон Кери как гледа на срещата си с "първия български премиер втори мандат" или да замълчим?
Поредицата Неновини е неизбежна.
Ако успеем да вдигнем поглед отвъд чаршафите и полицейския кордон, визитата на Джон Кери може и да се окаже по-продуктивна, отколкото си мислим. Това е първата по-категорична позиция спрямо България от сттрана на администрацията на Обама, откакто той е президент.
Приоритети на САЩ в последните 5 години не бяха в Европа, а България се водеше за съюзник, без това да е изпълнено с конкретен смисъл.
В четвъртък Кери посочи България като партньор от стратегическо значение за САЩ. Съдебната реформа, сигурността и диверсификацията в енергетика бяха изведени като приоритети в отношенията между двете държави - все пределно конкретни новини, които рискуваме да пропуснем, забили нос в балкона на леля Иванка от Цариградско.
Дали САЩ могат да ни помогнат за реформа, която не искаме, и за диверсификация, от която бягаме усилено, е интересен въпрос за размисъл.
Докато половината народ е убеден, че американците са тук, за да ни извиват ръцете и да ни настройват срещу братска Русия, действията по тези линии ще искат много политически кураж, какъвто съвсем не сме сигурни, че е присъщ на българските политици, дори и когато са премиери втори мандат.
