"Влади Горанов ми е като дете. Дойде при мен и ми каза: "Шефе, ти си на 55 и оттук нататък само с политика може да се занимаваш. Аз съм на 30, моите колеги станаха милионери, а пък аз стоя в тази зала за 2000 лева и дните ми минават безсмислено. Имам две деца, мисля за трето, как да ги издържам? Ако имаше поне политическа класа у нас, ако имаше смисъл като експерт да стоя в парламента..."
Спомняте ли си този култов цитат на премиера Бойко Борисов пред в. „Преса", с който беше аргументирано напускането на тогавашния депутат, настоящ министър на финансите Владислав Горанов?
И наистина, на 30 години много хора се чудят как да издържат децата си, затова се впускат в частния бизнес или градят кариера в колцентрове с образование на философи, биолози и физици.
Защо ли? Защото независимо колко години от живота си посветиш на науката, тя няма да ти отвърне с пари. Освен ако не работиш за Google, Facebook или Tesla - все добре развиващи се "български" компании.
Дилемата на Горанов и неговата "мизерна" заплата от 2000 лева изобщо не стои пред учените от БАН, чието нетно месечно възнаграждение е в пъти по-малко.
Точно на тези хора финансовият министър препоръча да разчитат на европейски фондове и бизнеса, ако искат да имат пари. Казано по друг начин - българската държава няма интерес в науката, ако тя не е свързана с бърза възвращаемост на инвестицията.
Представете си сега един български философ, който получава пари от частна компания, за да се рови из феноменологията на духа. Или учен от Института за български език, на когото плащат хиляди евра за културноисторически изследвания на езика. "За целите на бизнеса".
На учените дори беше препоръчано да излязат на улицата и да опитат да продадат нещо, което никой не иска да купи - сякаш науката може да бъде приравнена на торба самоковски картофи.
При образователна система, която се срива поради недостига на кадри, при липса на какъвто и да е интерес към държавното образование и тотално неуважение към науката, разговорът за парите на учените е циничен. Щом дори за престижни специалности в Софийския университет тази година нямаше достатъчно кандидати, представете си как някой си мечтае за кариера в БАН и заплата под средната.
После нека българските политици се изненадат от „изтичането на мозъци" в чужбина - точно тези, за които преди избори винаги се леят обещания да бъдат върнати.
Всеки учен от БАН може спокойно да подаде молба за напускане, за да се премести в частна западна лаборатория, със следния текст: "Аз съм на 30, моите колеги станаха милионери, а пък аз стоя в тази зала за 400 лева и дните ми минават безсмислено. Имам две деца, мисля за трето, как да ги издържам? Ако имаше поне политическа класа у нас, ако имаше смисъл като експерт да стоя в Българската академия на науките..."
Докато отношението към интелектуалното развитие в страната е като към амбулантна търговия, не може да се очаква някой да иска да остане в България, за да се развива. Тук се плаща само производството на това, което „се яде".
За колкото ти плащат, за толкова работиш. Затова и не очаквайте чудеса от БАН.
А ако основно на еврофондове трябва да се разчита и за наука, и за строителство на пътища, и за реставриране на сгради, и за закупуването на болнична техника, то помислете пак дали ще повярвате, когато някой от екрана спомене думата „стабилност".
