Известният социолог, философ и културолог Славой Жижек (наред с Ноам Чомски и Майкъл Мур) подкрепи протестиращите от "Окупирай Уострийт". И държа реч. Предлагаме ви част от нея.
...Те казват, че ние сме мечтатели. Истинските мечтатели са тези, които вярват, че нещата могат да продължават така още неопределено време.
Ние не сме мечтатели. Ние се пробуждаме от сън, който прераства в кошмар.
Ние не разрушаваме нищо. Ние сме свидетели как системата се саморазрушава.
Знаете онези сцени от анимационните филмчета. Когато котаракът стигне до пропаст. Но продължава да върви, напук на факта, че отдолу няма нищо. В момента, в който погледне надолу и го осъзнае, пада.
Точно това правим и ние тук. Казваме на момчетата от Уолстрийт: Хей, погледнете надолу!
През април 2011 г. китайското правителство забрани всякакви истории по телевизията, във филми и романи, които показват алтернативна реалност или пътуване във времето. Добър знак за Китай. Това означава, че хората все още мечтаят за алтернативи и тези мечти трябва да бъдат забранени.
Тук не мислят за забрана. Защото управляващата система е смазала дори нашата способност да мечтаем. Вижте филмите, които гледаме. Лесно е да си представим края на света. Астероид унищожава живота на планетата и т.н.
Но не можете да си представите края на капитализма. И така, какво правим тук? Нека ви разкажа прекрасен стар виц от времето на комунизма.
Един човек бил изпратен от Източна Германия на работа в Сибир. Той знаел, че пощата му ще минава през цензурата. Затова казал на приятелите си: "Нека си измислим код. Ако писмото ми е написано със синьо мастило, значи всичко в него е истина. Ако е написано с червено мастило, значи е лъжа.
След месец приятелите му получили първото писмо - било със синьо мастило. В него пишело: "Тук всичко е чудесно. Магазините са пълни с добра храна. Кината показват прекрасни западни филми. Апартаментите са големи и луксозни. Единственото нещо, което не може да се купи, е червено мастило".
Ето така живеем. Имаме всички свободи. Но това, от което се нуждаем, е червеното мастило. Език, който да изрази нашата не-свобода. Начинът, по който сме приучени да говорим за свободата, войната и тероризма фалшифицира свободата. И това е, което правим ние тук: даваме на всички нас червено мастило.
Има опасност. Да не станем самовлюбени. Правим си купона тук, но помнете: карнавалите са евтин фалш. Най-важното е следващият ден. Когато ще трябва да се върнем към нормалния живот. Дали ще има някакви промени след това.
Не искам после да си спомняте тези дни като, нали знаете, от сорта: "О, бяхме млади, беше хубаво...!" Помнете, че основното ни послание е да мислим за алтернативите.
Правилата са нарушени. Не живеем в най-добрия възможен свят. Но има дълъг път напред. Знаем какво не искаме. Но какво искаме? Какъв тип обществена организация може да замени капитализма? Какви нови лидери искаме?
Помнете: проблемът не е корупцията или алчността. Проблемът е системата, която ни натиска да се откажем. Внимавайте не само за врагове. Но и за лъжливи приятели, които вече работят, за да се раводни този процес. По същия начин, по който получаваме кафе без кофеин, бира без алкохол, сладолед без мазнини... Те ще се опитат да направят от всичко това безобиден морален протест.
Ние позволихме нашите политически ангажименти да бъдат възложени на външни изпълнители. Искаме си ги обратно... Ние не сме комунисти. Ако комунизмът означава системата, която се разпадна през 1990 г., не забравяйте, че днес тези комунисти са най-ефективните и безскрупулни капиталисти.
Не позволявайте да ви изнудват, че когато критикувате капитализма, значи, че сте срещу демокрацията. Бракът между демокрацията и капитализма свърши.
Капитализмът е човешко творение и като всяко едно човешко творение то си има своите недостатъци, които въобще не са малко! Засъжаление всички останали форми на икономика са се доказали като по-лоши! Единствено капитализъма дава шанс на кадърните хора да пробият по един или друг начин и това което постигат до голяма част да се усвоява от тях, а не от някой член на политбюро. Едно е да те крадат 50% (чрез данъци и т.н.), съвсем друго е изцяло да ти отнемат правото да печелиш за себе си (както беше при комунистическата икономика). А за тези които са учили с години и все не успяват да постигнат заветната цел - еми сори, ама не сте достатъчно кадърни. В познания в областа,която сте учили може да сте ненадминати, но явно ви липсват комуникациони умения, авантюристичен дух, добра преценка за премерен риск и имате прекалено голям страх да напуснете зоната си на комфорт за да рискувате да постигнете нещо. А примери за хора които са успяли има много - Марк Зукърбърг създателят на фейсбук е на 26 години и е на 35то място по богатство в света. Фейсбук не е най-иновативния продукт, нито е най-кадърно написания, нито грее с добър потребителски и интерфейс, нито пък Марк е най-добрият програмист (даже гледайки му творението бих казал доста посредствен). Факт е че е един от най-богатите хора на света и всичко е постигнал от нулата. Сега помислете сега в един комунистически строй как бихте постигнали точно този успех - колко подкупа на агенти на ДС, комсомолци, синове на партизани и т.н. трябва да подкупите за да достигнете въобще до широка публика. Дали накрая продукта ще носи вашето име или някой друг партиен деец ще си го е сложил там. А парите от печалбата кой мислите щеше да ги прибира? Затова преди да почнете да плюете и да сменяте капитализма, първо се замислете какво би било, ако го нямаше?...
Нима всеки, на който липсват "комуникациони умения, авантюристичен дух, добра преценка за премерен риск" трябва да загине? Не може да сме всички "мениджери". Не може в социалната джунгла всички да са хищници. А системата рухва заради прекаленото много хищници и неограничения им глад. И не ми пробутвайте социалдарвинизъм. Ние сме хора.
И ето пак троловете е хванаха за думата "комунизъм" и запяха старата песен за десета, апартачици и наследствена власт. Прочетете какво е казал човекът, мамка му. Прекрасно го е казал. "Ние не сме комунисти. Ако комунизмът означава системата, която се разпадна през 1990 г., не забравяйте, че днес тези комунисти са най-ефективните и безскрупулни капиталисти." И проблемът е точно в това, за което пише Шаро. Да е жив и здрав Зук, и "многото" немуподобни, оказали се на правилното място, в правилния момент. Измислилите революционния продукт. Осветените от гениалната идея. Но не всички са като тях. Останалите 99,999% просто са се оказали на тоя свят и искат достоен живот, искат да се чувстват хора. За жалост системата която ни се предлага е системата на Зук. За другите няма нищо. Капитализмът, най вече в неговата щатска имплементация е перфектната метафора на първичния грях. Раждаш се и ти се налага със зъби и нокти да се бориш за оцеляване. Това е тъжната истина. Задлъжняваш за образование, задлъжняваш за дом, задлъжняваш за безброй ненужни дрънкулки, които те задължаваш да искаш посредством все по-ефикасни психологически похвати. И после цял живот блъскаш за да си изплатиш дългът... "Помнете: проблемът не е корупцията или алчността. Проблемът е системата, която ни натиска". Колко правилно. Вкорененената в нашия манталитет идея за заслужилите. Кой не заслужава качествено здравеопазване, кой не заслужава храна, кой не заслужава няколко дни да се излегна на плажа или да се разходи в планината? И кой е този, който си мисли, че има право да определи това? http://wearethe99percent.tumblr.com/