Ако има някакво очакване, че политиката се прави в парламента, нашите реалности показват, че това е голяма грешка. Политика се прави чрез знайни и незнайни псевдополитици и журналисти - бивши агенти, които създават "новини" в сутрешните блокове, размахвайки флашки и папки.
Междувременно в парламента едни хора трябва да дебатират и приемат закони, да взимат решения в интерес на онези, които са ги избрали.
Вместо това лидерът на най-голямата партия се среща на четири очи с председателя на парламента (и на основният партиен противник), тропва с крак и се обръща в другата посока - до днес имаше актуализация, вече няма да има. Защо? Защото Жельо Бойчев го обидил сутринта по телевизията.
Другата голяма липса са аргументите - защо според политик А е необходима актуализация, според политик Б - не е. Компромисният отговор (на премиера в оставка Пламен Орешарски), че и да има и да няма, не е проблем. Какво значи това, никой не казва.
На аудиторията не се казва дали здравето й зависи от актуализацията, размерът на пенсиите или мечтаната 13-та бонус за Коледа. Не казва дали от актуализацията зависят цените на едно или друго, настилката на пътищата или грижата за пострадалите при бедствие.
Може с актуализация, а може и без, е отговор, който може да се чуе в при спор в кръчмата. Там опонентът може да стане от стола и да си тръгне ей така, защото не е съгласен с другия. В парламента не може. То може, ама не бива. Но едва ли някой си спомня кога последно в Народното събрание се е водил спор за политика. Сега всичко е подменено от междуличностни отношения.
Не става въпрос за бюджета, а за политиката, която всички са забравили да търсят или правят извън кръчмата или телевизионните студиа.
По презумпция, всяка политическа сила представена в Парламента, би следвало да дава предложения и идеи, които да са в полза на държавата и благосъстоянието на хората. Освен това, тези идеи или предложения би следвало да се отстояват до край, без значение дали от тях щял да се възползва някой друг или кой точно щял да носи отговорността - в крайна сметка - нали е за доброто на държавата. Ако обаче такива "съображения" са от значение за въпросната политическа сила, то от това следва, че на нея въобще не и пука за държавата или за хората. По-важно е на опонентите да им е зле. От тук следва и въпросът - дали изобщо е имало някакви сериозни, държавнически мотиви, при предлагане на промени в бюджета.
Като няма пари, колкото и да актуализираш бюджета, няма от къде да дойдат. Дълбоко се съмнявам някое от перата на бюджета да остава неизцедено, че да ги прехвърлят от там. ГЕРБ ще лобира за заем от МВФ. И не го крият.