Когато десните олевяват, а левите одесняват

За три работни дни ГЕРБ успя да счупи собствения си рекорд по производство на законодателство с изтекъл срок на годност.

Проектът за рязкото поскъпване на акциза на т.нар. бездимни цигари попадна в "кръглата папка" още преди да влезе за първо обсъждане в Бюджетната комисия. А жалко, дебатът обещаваше да остане в историята на политическите науки като пример за балканска аномалия.

Най-голямата дясна партия се възмути от нахалството на частен производител да трупа "огромни печалби", вместо да отбива 84% от цената на продукта си към държавния бюджет. Уж таблиците със "спуснати" цени на стоките бяха отменени преди пет-шест Петилетки, обаче духът на плановата икономика още броди в съзнанието на някои Граждани за европейско развитие на България.

Междувременно БСП проговори с гласа на Адам Смит и прегърна либералния подход към бездимните цигари. Свободата и личният интерес вече не водят към хаос, а с "невидимата ръка" на пазара създават ред, хармония и здрав дух в здраво тяло... Жалко, че не се сетиха да предложат клинична пътека с безплатни iQOS-и по линия на НЗОК като благотворна терапия за закоравели пушачи.

Не опозицията, а коалиционният партньор ВМРО вдигна кръвното на Бойко Борисов с протеста срещу по-високия акциз - затова премиерът заплаши да си "удържи" липсващите 30 милиона лева от портфейла на Каракачанов за "танкове, изтребители, пенсии и заплати за военни". Заклинанието щеше да е доста ефектно, ако самият Борисов не беше дал клетва пред НАТО, че бюджетът за отбрана ще расте всяка година, докато не стигне 2% от БВП.

Цялата истерия около акциза на цигарите издаде странна нервност по няколко направления.

"Бедна България дотира чуждестранните фирми", възкликна премиерът, до вчера председателстващ ЕС. Оказва се, че дори тази 6-месечна школовка не го е лишила от заблудата, че бизнесът е длъжен да пълни дупки всякакви.

Няма как да е "щета" хипотетичен приход, който никога не е присъствал в плана на бюджета. 30-те милиона лева, които Менда Стоянова жалее, не са предвидени за събиране от 1 януари 2018 г.

Това е като да съдиш Тотото за пропуснати ползи, без да си пуснал фиш.

Няма как и държавата да "дотира" бизнес, който вече облага с нарочен акциз и данъци. Там е работата, че финансистите на ГЕРБ са били така любезни наложат възможно най-ниската акцизна ставка върху бездимните цигари преди няколко месеца. Били са така добри и да не ги приравняват към статута на останалите видове цигари като вреда за общественото здраве. Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти причини.

Да плашиш пенсионерите, че може да не си получат коледните надбавки заради гнилия тютюнев капитализъм, е доста по-лесно, отколкото да схванеш логиката на акцизите. Особено когато такава липса.

На теория, акцизът е функция от потреблението на "порочни" стоки и разходите за поправяне на щетите от тях. Стойността му трябва да е достатъчно висока, че да води до постепенен отказ от вредоносното поведение, но и достатъчно ниска, за да не тласка потребителя към евтината контрабанда. Трябва да е достатъчно висока, че да покрива разходите за лечение на болестите от "порока", но и достатъчно ниска да не преминава границата на държавния произвол.

Проблемът е, че в България нито един от тези принципи не дава резултат. Нито пушенето се ограничава, нито данъкът "порок" отива по предназначение.

Общият разход на държавния бюджет за НЗОК и за превенция на болестите е не повече от 1,4 милиарда лв. за последната година. В същото време - само акцизът от тютюневите изделия осигурява приход от над 2,3 млрд. лева (по данни от 2016 г.), без да броим и облагането на алкохолните напитки.

Колкото повече се пуши, толкова повече пари се събират от акцизи. Колкото повече пари се събират, толкова по-малко от тях влизат в бюджета за здравеопазване. Колкото по-малко се влага в превенция на пушенето, толкова по-бързо се връщаме в изходната точка на затворения кръг.

Борисов заложи на тактиката "Разделяй и владей". Да поставиш пенсионери, полицаи, учители и военни срещу пушачи е елементарен, но въздействащ конфликт.

По-трудното е да разбереш, че "реформа" не означава да наливаш и преливаш милиони от един джоб в друг. Тази наивна илюзия вече не носи дори популистки червени точки.