Изучаването на времената на комунистическа власт в България в учебниците по История в гимназиалния курс определено може да се отчете като нещо наистина важно, особено за държава, голям процент от чието население все още се бори с неизстраданата си мъка по бозата от 6 ст. и всички носталгични спомени от онова "Бай Тошово" време.
Соцталгията у нас има дълбоки корени, които лежат на стари митове за нереалистични днес цени на продуктите, за липса на едва ли не всякаква престъпност и за работа за всички - един изгубен рай, за който мнозина все още мечтаят да се върне.
А фактът, че подобно нещо няма как да се случи по чисто логични причини, сякаш не трогва никой от мечтателите за "доброто старо време".
Една от причините за това е фактът, че досега на комунизма внимание в училище не се обръщаше. Затова и представата за онова време у много от младите и активни днес хора е формирана най-вече от разказите на по-възрастните - родители, баби, дядовци, познати и т.н. за цял месец почивка на морето, чакане на опашки за холна гарнитура и заветния Москвич.
Разбира се, има ги разказите за вицове, които могат да те вкарат в големи неприятности, но те по-скоро са представени като неминуема част от пейзажа на едно сигурно, сито и доволно време, което си има и своите негативни страни, но... и пак старата песен.
Ако учебниците по история за гимназистите бяха останали без промяна, това вече създадено усещане, базирано на младежки спомени, щеше само да бъде потвърдено.
Промените обаче бяха приети. Учениците вече ще бъдат сблъскани с неща като дълговите кризи на Народната република, икономика под контрола на СССР, насилието и репресиите, горянското съпротивително движение и още други интересни факти, които излизат и извън спомените за почти гарантирано тръгване от работа още в петък по обяд.
И надеждата е, че това ще е първата крачка за откъсване от обсесията по този отминал период, който продължава да оказва влияние и върху настоящето.
Първата стъпка към това е да се осъзнае, че когато говорим за комунизма на Народната република, говорим за една илюзия, поддържана с десетилетия, за къща от карти, която се крепи единствено по волята на Големия брат в Москва и на евтините суровини, които той праща.
Всички тези сладки спомени за дълги ваканции, ниски цени и работа за всички са плод на изкуствено поддържана система, която в един момент не издържа и се срива под собствената си тежест.
Затова и днес много хора въздишат с надежда по онези отминали години, вярвайки че те са били един по-добър свят, в който бедността не съществува, неравенството е изтръгнато, всички работят щастливо и като цяло се живее спокойно.
Циничната реалност е, че такъв "по-добър" свят има само в приказките. И истината включва значително повече ДС и неприятни моменти по тъмни мазета, бой от полицията и затвор за неща като например да искаш да си имаш свой собствен бизнес.
Може би с промените в учебниците повече хора ще осъзнаят това, което реално оставя Народната република като свое наследство - не толкова в икономически, колкото в социален план - общество, свикнало държавата да решава и да носи отговорност вместо него, пълно незнание за това как една нормална система функционира и страх от новото, неподготвеност за хаоса, който следва през онези диви години на прехода.
Днес берем плодовете на това наследство и още се чудим "кога ще се оправим". Отговорът може да бъде много прост - когато престанем да се залъгваме за миналото, държейки на него като на светиня, и се обърнем към това, което има да даде бъдещето.
Дойде ли време да разбием мита за комунистическия "Изгубен Рай" ? Не, още не е дошло. Няма и да дойде. Но виж, времето за определяне на това, дали сегашния режим е престъпен - определено е дошло. Рано или късно такава преценка ще бъде направена. Няма да ви се размине. Колкото и да се опитвате да отвличате вниманието към миналото и към някакъв несъществувал никъде /не само у нас/ "комунизъм". Колкото и да се опитвате да изопачавате и изкривявате историята в учебниците. Да я представяте едностранчиво и тенденциозно. И е добре да се знае, че това е въпрос от компетенцията на историци, и да бъде оставен на тях , а не да се използва с политически цели в образованието на подрастващи. А за бозичката не си мечтаем, а си спомняме с умиление, но не защото беше от 6 ст. /имаше и от 8/, а защото беше истинска. Защото тогава имахме безплатно здравеопазване, а сега нямаме дори и здравеопазване. Тогава имахме лекари, които умееха, знаеха и можеха да лекуват хора. Сегашните /прости, Господи/ "лекари" не могат да ти поставят дори и диагноза, защото за тях това вече не е важно. Важно е колко може да "дръпнат" от Здравната каса. Защото почти всички къщи по обезлюдените ни днес села хората можаха и си ги построиха именно по това време, за да може днес, когато са прогонени от там заради ликвидираните ТКЗС-та, малки фабрички, работилници, цехове и "чуми", само един турчин да купи наведнъж 40 от тях. Още много "защото" може да се посочат, но няма смисъл. Разрухата е тотална, повсеместна, всеобхватна. А и това вече е работа на историци и др.специалисти в социалните науки. И те ще я свършат. Остава въпросът - Какво правим сега и след това? Няма отговор, защото т.нар. ни "елит" не обладава способности, които да предпоставят задаването на такъв въпрос.
Доксе и разни други комуняги, евроизборите спечелихме, ефките купихме, хакерчетата-нападжийчета разкрихме, букварите пренаписахме /Слава Богу!/, а за Вас? Мъка, мъка и мокри сънища по боза и билетчета за трамвая по 6 стотинки... Затова - дружно в запас и към Москва, да помагате на Световната революция, биейки бременни жени в корема като протестират срещу Путин...
Violator, извинявай, ти си ИДИОТ от най-висша класа.
Дядо, шведските крони един друг селски трябва да ги връща, ама тя ще се чуе! С това отговарям и на втората ти теза. Колкото до букварите - толкова съм изчел, че би те хванал тендовагинит само да ги бе разлистил. Затова както казах - в Москва да биете бременни жени в корема, като истински сталинисти и/или путинисти... Апропо, 200 мл боза пак излиза 6 стотинки, при литър 0.40 лв. на дребно. Дали е истинска - не знам, по /тук върху "о" трябва да има акутно ударение!/ ми се услаждат друг вид питиета, като забележи родна ракия, а не бърбън, да речем...
Трудно ще го разбиете, докато има живи и помнят. Пъй и сорошките свини много не сте на почит тука вече, случайно ако не сте забелязали.
https://www.24chasa.bg/novini/article/7603097 Това за теб и останалите сталинисти, дядо, да си видите побратимите, уроди болшевишки...
Авторът е кръгъл, завършен идиот, промит мозък. Първо - никога по времето на соц-а никой не си е тръгвал на обяд в Петъл!! Това, Глупако Ханс, се случва именно сега в редица фирми, по времето на "Демокрацията", която роди И отгледа ИЗРОДИ като този в Сотиря. И много други! (Чеци, журналистиката от Русе, Търново, да не изброяваме). Точно този негов анализ показва, че Авторът е завършен олигофрен, без капка понятие дори от времето, в което живее, камо ли от миналото! Писнало ми е от подобни тролове.
Чета статията и коментарите и си припомням една фраза на Петър Дертлиев. За това, че комунизмът е манталитет. Тогава, когато я чух бях на 27 години прясно женен, дипломиран и пълен с надежда. И аз като някои тука съм израснал във Варна, учих в елитната английска гимназия точно по късния соц и не съм закачил от репресиите като остригването, рязането на панталони, печати по бедрата на момичетата и въдворяване. Ама ми се размина с три-четири години. По-големите ми братовчеди обаче го отнесоха. Но, за манталитета беше думата. От малък се научаваш, че всичко е двойнствено. Едно се говори, друго се прави, едно виждаш, а друго чуваш. Нашите се скараха с един от братовчедите, че оня беше от службите и искаше да ползва къщата ни за срещи с агентите му. Чичото на баща ми се прибра след двадесет години по лагерите последно през 82-ра. Затвориха се с баща ми в кухнята и говориха до сутринта. Не ме пуснаха да слушам. Да не се озлобявам. И не зная да съжалявам ли, че не научих истината от първа ръка или да се радвам, че не се е налагало после да гледам в очите роднини, приятели и съседи - предатели и най-долни гадове, които са донасяли точно за тези, които трябва да са им най-близките на света. Та този манталитет на доносничество, злоба, завист и лицемерие въздигна през комунизма управлението на агресивната посредственост. И това имаме и сега, какво друго да бъде? И всякакви сравнения между Държавата днес и онази държава са неуместни. Защото онази я сравнявахме с Белгия и сегашната трябва да я сравняваме с Белгия. Затова изводът, че то няма разлика комунизъм ли е, капитализъм ли е, даже сега е по-лошо е абсурден и смешен. Защото сравнява ябълки с круши. И коя е разликата между България и Белгия? Манталитетът на хората. Казвам го, защото съм го видял и изпитал. И докато имаме този манталитет, ние българите ще сме на това дередже. Без значение дали избираме Бойко, Корнелия, Ахмед или някой нов месия. Един човек може да спечели избори и да вземе властта. Но един човек не може да управлява държава. Не е възможно. Манталитетът определя управлението.
Дядо Сталинчик и Доксе, по минусите смятам, че сте прегледали клипчето, в което ваш идеологически побратим удря жена С ПАЛКА в корема на протест в Русия. Сигурно може да му помгнете с иновация, защото и двамцата говорехте за... ритници на бременни или просто "гузен бяга, ненахлузен"!? Пък, дядо, ти си се бил пробвал /вероятно да свириш/ с "Бийтълс" по време на соца и не се получило. Няма как - тоя цървул за галош не става, пък за трандафор се мъчи. Да беше опитал с Мослим Могумаев или Йосиф Кобзон, че да си спестиш едни 30 лв. колкото струваше една-едничка дългосвиреща плоча НА ЧЕРНО по бленуваното от теб време. При 2.30 лв. за споменатите музикални титани...
Към Хирон, Шимпанзето и ВикиКики, подред: Хироне, Това, което каза д-р Петър Дертлиев тогава, не беше за комунизма, а за болшевизма. А между болшевизъм и комунизъм има огромна разлика. Мен също много ме впечатли тогава и за това съм го запомнил. Слушах го по радиото. Но, пак ти казвам, че говореше за болшевизма, а не за комунизма. Не виждам и как би могъл да има пред вид комунизма, след като той беше класически социалдемократ и второ - комунизмът няма как да бъде манталитет. Това е идеология. Докато болшевизмът е именно манталитет и като такъв може да се прояви при всякакви, включително и диаметрално противоположни идеологии. Ако си спомняш, той каза: "Болшевизмът няма цвят. Това е преди всичко манталитет." Шимпанзе, Бъркаш ума и хората на ума с тарикатлък и тарикати. Богатството се създава именно от хората на труда, за да бъде присвоено след това от тарикати, чрез тарикатлъци, а в много от случаите от откровени бандити, разбойници, пирати, лъжци и мошеници. И, ако си забелязал, Шамито акцентира върху егоизма. Той е движещата сила. И за да присвоиш плода от труда на друг, включително и изобретения и нововъведения, се изисква преди всичко алчност, егоизъм и некадърност. При тази конфигурация, некадърният за каквото и да било алчен егоист, може да изпползва ума си, за да присвои това, което изначално не е и никога не е било негово. А начини и методи за присвояване - дал Сатаната /не Бог/. Но, така или иначе, това в никакъв случай не го прави "човек на ума". ВикиКики, Тази бременна жена, дето я удряли с палки в корема, направо ти е пораснала на корема. Все нея повтаряш, но остави това, ами се опитваш и да въртиш курвенски номера. Хайде сега, копирай тук текстовете, в които ние с Дедо сме говорели за ритници на бременни и да видим в какъв контекст сме използвали тези думи и дали бягаме гузни. Хайде, чакам! Знаеш ли, точно такива подлизурковци като теб, се подвизаваха по службите едно време, но такива използват службите навсякъде по света и неслучайно ги държат на най-ниското ниво в структурите и йерархиите си. Обикновено те бързо и лесно биват разпознавани от всички.
Хе! Според Готик нямало разлика между комунист и болшевик?! По-велика глупост не бях чувал. Ботев също е болшевик, нали? Си Дзинпин също е болшевик. Маркс, който е обявен за мислител на хилядолетието и той, нали така. А според това, което е казал Чърчил, тогава всички до 20-25 годишна възраст са болшевики. Но, в крайна сметка, всеки има свободата да НЕ бъде културен и образован. А това е хубаво. Сетете се сами в чий интерес.
доксе, не се прави на умряла лисица. още къташ червената книжка и вероятно имаш отличен по история на БКП в дипломата.
Мако, Ние глупости не пишем, но я ми кажи ти пък точно, защо пишеш глупости. Питам, щото съвсем не си тъп, но понякога май се забавляваш, като се правиш на зашемАтен. САЩ били свъхбогати. Това е вярно, но за единия процент. По съпоставими цени заплатите на средния американец не са мръднали още от 70-те. Ако не изостават в потреблението, това не е заради по-голямото им богатство, а заради неимоверно нарасналия дял на кредита, в сумите които харчат за потребление. Средната им класа отиде по дявалите, а с нея и "американската мечта". И точно това накара американците да гласуват за Тръмп. А тая мантра, дето преуспелият бизнес правил всички включени в него богати, та чак до чистачката /ти да видиш!/, отдавна е в историята. Това е част от евангелието, което проповядваха неолибералните икономисти от чикагската школа още от средата на 80-те. И го казваха по друг начин - "Приливът повдига всички лодки", "Богатството, когато нараства, се просмуква надолу и прави и другите по-богати". Оказа се, че нищо такова няма. Просмукване има, но в обратната посока. А имаше период, когато на запад приливът наистина повдигаше всички лодки, но това беше преди неолиберализма, когато имаше реално, законоустановено, държавно контролирано преразпределяне на богатството. Когато техните държави също изготвяха планове, а не да оставят всичко на т-нар. "свободен пазар", с който да обясняват дори и лунните затъмнения. Някои го правят и до днес. И това продължи някъде до средата или края на 70-те, когато на сцената, в целия си блясък се появи обществото "Мон Пелерин", с Милтън Фридман начело. А това, че бизнесът при соца бил калпав и генерирал малко приходи си е чиста смехория. Първо, при соца е спорно да се говори за бизнес, освен в международните отношения и второ - това, че бил генерирал малко приходи, е относително, тъй като си беше поставил съвсем друга цел, която не включваше да имаш в къщи позлатена тоалетна чиния, електрическа четка за зъби и пр. гъзи-гъзи пера, които разни комплексари да си забучват на задника. Но, за съжаление, елитът на този проект се поддаде на западната пропаганда, корумпира се и затова реши да го прекрати. Соца не рухна ей така - от само себе си. Накрая, Мако - нещата, които споменах за неолиберализма, богатството и т.н. са посочени в доклада на Римския клуб, подготвен по случай 50 годишнината от основаването му и публикуван миналата година. Има го издаден и у нас в превод. Струва 25 лева.
Мако, неведнъж съм спорил с теб, но в случая си железен! Ама, по-простичко им обяснявай, с примери: в природата оцеляват не най-добре идеологически "подкованите" зайци, а най-бързите и т.н. Или с въпроси: коя соц стока - от времето на оня педер*ст Ленин, та досега, е сравнима с капиталистическия си еквивалент? Бръснарско ножче: "Жилет" - "Спутник", транзистор: "ВЕФ 206" - "Грундиг Сателит", автобус: "Чавдар" - "Неоплан", трактор: "Беларус" - "Ню Холанд", часовник: "Ракета" - "Брайтлинг", вратовръзка: "Луч" - "Хуго Бос", и още, още....
Е-е-е-х, Мако, Баби, пенсионерски клуб, видял с очите си, статистически данни...... Разбирам те. Лесно е по наклонената плоскост. Създава всякакви илюзии. Такива, че е трудно да не повярваш в тях. Няма лошо. Само че, един ден всичко се заплаща. Това, не знам дали си го видял с очите си, но ще го видиш. Ако не си го видял там, в САЩ, ще го видиш тук. Горното, ме помолиха да ти го кажа бабите от пенсионерския клуб. Те не са ходили в САЩ. Твърдят, че не е нужно. Викат - "Някои неща ги знаем, без да сме ги виждали с очите си".