На 3 април преди 133 години София е избрана за столица на България. Напук на Пловдив, дето бил по-стар и по град от София, напук на Велико Търново, дето си е историческата столица на Царство България. По предложение на панагюреца проф. Марин Дринов, което руският княз Александър Дондуков-Корсаков утвърдил.
През 1940-а френският журналист Дьо Фолетие пише за столицата ни: "Това, което характеризира София, е богатството от големи свободни пространства. Паметниците са на големи разстояния, площадите са обширни, улиците широки, градините са многобройни и добре поддържани.
Това е град с много въздух, където може да се диша. София е чиста като северен град и се мие всяка вечер с изобилна вода..."
Какво би написал днес някой негов колега: "Това, което е характерно за София, е натрупването на сгради, еклектика от различни архитектурни стилове и безстилие. Паметниците, които са останали, трудно се открояват сред площади и булеварди с лош асфалт, градините са малобройни, парковете - с изключение на Южен, зле поддържани.
В този град се диша трудно - по данни на ЕС София е сред 30-те големи града у нас, където са значително надвишени нормите за замърсяване на въздуха с фини прахови частици. София е мръсна, с улици, които се мият с обилна вода само по Великден..."
Сердика е моят Рим, казвал император Константин Велики. Дали днес няма да я сравни с Неапол или с...
