"Ама всяка сряда ли ще работим?!"

Седнали няколко българи да правят фирма. Обсъждат какво ще вършат, как ще го струват и стигат до темата с почивните дни.

Събота и неделя няма да се работи, защото са официални почивни дни. Понеделник работата върви особено тегаво и още ти е някакво мъгливо от почивните дни, затова и тогава няма да се работи. В петък всеки се е настроил на почивна тематика и работа тогава не очаквай, така че и той минава "дъждовен" или за "ден на майстора". Така обаче вторник и четвъртък стават новите понеделник и петък и затова и те минават почивни. И ще се работи в сряда. Тогава Иван вдига ръка и пита: "Ама всяка сряда ли ще работим?!"

Стар виц, ама винаги актуален. За трудолюбието на българина се говори много, ама седнем ли наистина да гледаме наистина колко се работи у нас, нещата започват да изглеждат малко по-иначе. Това най-много си личи, когато започнат да се обсъждат отпуски и почивки.

В момента с коледните празници темата е абсолютно актуална. 8-10 дни почивка не мърдат - като се започне от 23 декември, та се приключи на сутринта на 2 януари, когато мнозинството загладило бузи и изпълнило дупките на колана се възстановява от празничното преяждане и препиване. На 29 и 30 декември има там някакви два работни дни, но всички знаем, че тогава така или иначе по-скоро се отбива номера, отколкото да се работи, а и масово хората и без това ще си ги пишат отпуска.

Така се получава една сладка 10-дневна ваканция, на каквато се радват само учениците и студентите. И не, че е лошо да се почива, дори напротив. Абсолютно наложително е от време на време да можеш да изключиш съзнанието си от работата и да се отдадеш на приятни занимания, които нямат нищо общо с нея.

Въпросът е през останалото време да се работи наистина и реално производителността на труда да ти носи спокойствието, че в моменти като Коледа и Нова година можеш да оставиш всичко настрана. А в България специално е трудно да се каже подобно нещо.

Според данните на Българската търговско-промишлена палата загубите от неизработен труд, които се получават само за един почивен ден са между 95 и 100 млн. лв. за цялата страна.

Дори това да са само груби сметки и евентуално да се преувеличава ефекта на почивните дни, става дума за преките загуби за бизнеса, който реално задвижва икономиката. Затова е нормално работодателите да не гледат с добро око на допълнителните почивни дни.

Иначе на всеки е ясно, че че няма как икономиката на една страна просто да спре заради празниците. Дори и всеки да си седи вкъщи, да не излиза никъде и да яде зимнина от село (а това не е така), пак трябва да работят някакви магазини, производства, чийто затворен цикъл не може просто да спре, професиите с обществено значение (медици, полицаи, пожарникари, транспорт и т.н.), животновъди и още редица други.

Освен тях обаче работят и много други, за които спирането на този процес ще означава тежки загуби. По празниците просто крайната производствена цена става по-голяма заради извънредния труд (ако, разбира се работодателят не действа в сивия сектор).

Има и друг проблем. Българската икономика няма нито ресурс, нито печалби печалби, достатъчни, че да спрем работа за месец и да се отдадем на джамбуре, както всъщност се получава от средата на декември до към началото на януари.

Каквото и да си говорим, още от 10-12 декември на много места се започва с приказки за коледни партита, ваканции, планове за празниците, подаръци и т.н. Коледният дух просто надделява, което не е особено трудно в страна, където и без това е разпространена максимата "Аз се правя, че работя, те се правят, че ми плащат".

На фона на всичко това се нарушава сериозно самият ритъм на работа - стабилно струпване на задачи и крайни срокове преди и след празниците. Тъй като между 20 декември и 10 януари е абсурд нещо да работи наистина, често се получава така, че преди и след този период възниква едно изкуствено напрежение за приключване на задачи, неизпълнени поръчки, разправии с клиенти и т.н.

Затова ако искаме да почиваме много и качествено по празниците, трябва да се промени нещо така, че да можем да си го позволим, а фирмите за бързи кредити да не вдигат оборота многократно.

И не, 1-2 почивни дни в повече няма да убият икономиката, стига през останалото време да се работи, без да се питаме дали всяка сряда ли да идваме на работа.

#3 futureless 11.12.2017 в 20:05:42

Дрън-дрън. Доста едностранчива и тенденциозна статия, която би стояла чудесно в „Работническо дело“. Или „Работодателско дело“. Най-лошото на любимата работодателска мантра, че ние, работниците, сме тъпи и мързеливи, е, че обижда всички ония, които си скъсват задника от бачкане. Да, има и търтеи, но има и пчели-работнички – нелепо и обидно е на всички да се лепва еднакъв етикет. И вече се изтърка тая грамофонна плоча - на запад колко били трудолюбиви и производителни, а тук какви сме лентяи и само ламтим за пари. Почти всеки вече има вземане-даване с чужденци в работата си, бил е командирован в Европа и на други места или пък си е изкарвал хляба там. Личните ми наблюдения са, че в по-развитите от нас страни работниците са горе-долу също толкова компетентни и мотивирани за работа, но значително по-добре платени. В голяма част от Европа работната седмица е 35 часова и петъкът е буквално „дъждовен“; в неделя е трудно до невъзможмо да намериш работещ магазин и добре, че има дюнерджийници, иначе ще си ходиш гладен. Ето няколко случая от живия живот. В предприятието, където работя, една индустриална машина, произведена във Франция, се развали през лятото и месец и половина чакахме обратна връзка от френската компания, която беше излязла във ваканция. На мой колега пък често му се налага да разрешава спешно технически казуси с инженер в САЩ. Американецът най-редовно си му звъни по средата на работния си ден, когато у нас е полунощ, и всичко е точно. Но когато веднъж моят човек му се обади по обяд, последваха мрънкания до небесата „Ама знаеш ли тука колко е часът!?“ И така нататък – навсякъде хората са си същите и искат, ако може, повече да им се плаща и по-малко да работят. Съществената разлика е, че някъде все още има синдикати, докато тук синдикатите са най-тъпият виц на прехода.

#4 conscience 11.12.2017 в 21:26:52

На мен единствено на ми става ясно как бизнесът губи милиони от един почивен ден. Кой ги печели или те просто се изпаряват...Разбирам как някой губи ако се води, че работи, а всъщност дреме или е в някое птп.

#6 Japi 12.12.2017 в 09:43:38

Най ми "харесва" изразът ...бизнесът губи.....не просто бизнесът/собственика не печели и това, че неспечеленото е загуба винаги ми е било много смешно...Просто и ясно .....можеш да загубиш нещо, което вече си имал.....

#7 jens xp 12.12.2017 в 10:43:58

Че вицът е стар спор няма, но не е български виц... Сръбски е. И на сръбски звучи особено цветисто, но не бих могъл да го възпроизведа точно. Беше нещо такова: Понеделник - отмор от уикенда, вторник - подготовка за радене, сряда - радене, четвъртък - отмор от радене, петък - подготовка за уикенда, събота и неделя - уикенд. А сека сряда ли ше радеме?

#8 explorer 12.12.2017 в 10:46:14

за жалост никой не мисли, кой купува това, което е произведено. Всеки иска заплащане като в белите държави, но не е готов да плаща като там. Като започнем от данъци и стигнем до градски транспорт и подстригване.

#9 nikoko 12.12.2017 в 11:05:18

Първо: вицът е сръбски. Второ: ходенето на коктейли, воденето на неангажиращи разговори в офиса на кафе или нещо по-твърдо, ходенето в командировки от типа 2 часа делови разговори и 3 дена екскурзия, разхождането с ръце в джобовете около подчинените и даване на ъкъл без да го имаш се счита за работа от много работодатели. Трето: когато дойде време за плащане в така наречените "частни фирми" тръгват едни уговорки, плащания без документи или още по-лошо обяснение защо нама да ти се плати за свършена работа и т.н. Разговора става тъп, нали? Защото всеки пее от собствената си камбанария според своите разбирания и нужди. Никой ама никой бе иска да каже истината защото е неудобна и най-вече всички и я знаем що да говорим за нея. ай сиктир.

#11 opetkov 12.12.2017 в 11:26:00

Преобладаващата част от българите са мързеливи. Изключенията само потвърждават правилото. Мързелът си личи по мръсотията и неугледността на градовете и селата ни, там където трябва да се наведеш за да прибереш един боклук примерно. Специално за това, което пише авторът, големите "загуби" биха били в сила за някакво непрекъснато 24 производство, с гарантирани пазари, което при спиране би донесло чисти загуби за производителя. всяко друго, хаотично, по български организирано, където един работи, петима го гледат си е чист майтап да говориш за огромни загуби по празниците.

#14 maznislav 12.12.2017 в 17:29:37

Не е въпроса в мързела, а в организацията на работата. Човек може да се счупва от работа и пак нищо да не е свършил.

Новините

Най-четените