Дали я обичаме или мразим, истината е, че с Русия няма какво да делим.
Не сме съседни страни, политическите ни отношения се определят от нашата обща политика на ЕС, икономически Русия е средно голяма (колкото Испания) и е крайно затворена, непредвидима и трудна за пробив.
Износът ни за там е малък и няма как значително да се увеличи, вносът е измамно голям, но това е заради вноса на горива.
След принудата на ЕК над "Газпром" (процес, в който ние се държахме срамно мълчаливо и некомпетентно) газът в много голяма степен ще загуби националния си произход и ще се превърне в пазарен газ.
Възможностите на Русия да определя цени и правила са силно свити и ако ние искаме нещо да се случи в сферата на газа, трябва да работим у нас, в Югоизточна Европа и в рамките на ЕС, не в Русия. Разбира се, тази реалност е в силен разрез както са русофилските, така и с русофобските настроения. Но е реалност. Трябва ясно да я приемем и ясно да я заявяваме и пред Русия.
Историите за славянско братство, православна общност и духовно единение са толкова адекватни, колкото това да градим отношения с Египет на основата на общо минало (при това с Египет сме прекарали доста по-дълго в една империя, отколкото с Русия).
Проблемът с Русия идва от пропагандната сантименталност и митология, които подвеждат много хора и в България, и в Русия.
Вземете молив и лист хартия и сметнете всички потенциални икономически изгоди от малко по-добри или малко по-лоши отношения с Русия и ще видите, че разликите са нищожни. Дори износът ни към Русия да се удвои или напълно да изчезне, това няма да има никакво сериозно отношение върху икономиката ни.
Във всички тези сметки обаче ще трябва да включите огромните щети, които некомпетентните отношения с Русия нанасят на България - главно през корупционни транзакции и не по-малко през корупционните очаквания.
Що се отнася до Чехов, Толстой или Чайковски, тях може да ги четем и слушаме независимо от температурата на дипломатическите и икономическите отношения с Русия.
