ЦИК забрани анонимните дарения под каквато и да е форма за предизборните кампании на кандидатите за предстоящите местни и президентски избори.
Забраната обхваща юридически лица, еднолични търговци, чуждестранни правителства и неправителствени организации, както и чуждестранни физически лица, с изключение на граждани на ЕС, които имат избирателни права.
Даренията от физически лица не могат да надхвърлят 10 000 лева на година. Всички приходи и разходи, свързани с изборната кампания, които са над 1000 лева, трябва да бъдат извършвани по банков път.
Този маскарад е необходим в името на привидното функциониране на демокрация. След изборите Сметната палата ще провери отчетите на партиите, а те чинно ще представят извлеченията за банковите транзакции.
Неправителствени разходи ще дадат пресконференция, на която ще представят данни за похарчени милиони левове много над определените граници: 2 милиона лева - за президентските избори, и 8 млн. лева - за местните.
При това те мерят инвестицията на партийния бизнес чрез излъчените клипове, скрит и явен пиар в медиите и изобщо цялото изборно "продуктово" позициониране. Дали ще им стигнат силиците на тези избори да премерят и избълващото се в Интернет...
Защото проблемът не са анонимните дарения. И никога не са били. Проблем е, че липсва отчитане на големите потоци пари, които се акумулират в партиите - от корупция, канали, контрабанда.
Така че не анонимните дарения са проблем. Напротив - именно от списъците на дарителите разбрахме на кого дава "Главболгарстрой", "Трейс", "Винпром Пещера", "Меком", "Киров", "Галчев инженеринг груп" и др.
Научихме, че един от големите спонсори на президента Георги Първанов беше замесен в афера по източване на САПАРД - и оневинен, въпреки гневните писма на Европейската комисия. Че фирма "Крит" е дарила през 2006 г. 25 000 лева за кампанията на Първанов, (а няколко години по-късно е продала апартамент на сина му Владимир)...
Така че формално партиите ще спазят разпоредбите на ЦИК. Въпреки че публичните им регистри за дарения са съмнително празни. Журналистическиубликации разкриха, че за 2010 г. само БСП е отчела даренията си и така е спазила Закона за политическите партии, който от 2009 г. задължава партиите да водят публичен регистър.
В него те трябва да вписват дарителите си, както и размера, стойността и целта на направеното дарение - или завещание. Законът ги задължава всяко дарение да бъде вписвано на интернет-страниците им в 14-дневен срок. Ако не го спазят, би трябвало да бъдат санкционирани от 5000 до 10 000 лева.
Подобен онлайн регистър трябва да се направи и преди изборите наесен. Той трябва да се контролира от Сметната палата, която пък да изработи софтуер, чрез който партиите да подават информация в най-кратки срокове.
Та ако вярваме на партийните регистри, последно ГЕРБ са получавали дарения през 2009 г. Но в отчета им пред Сметната палата пише, че са имали имали парични и непарични дарения за над 11 000 лева през м.г. Ситуацията не е по-различна и при останалите партии.
Така че на кой му пука, че са забранени анонимните дарения. Нали парите в куфарчета си стоят...
