France 24, RFI, Le Monde, BFMtv, Europe 1, La Croix... Една след друга френските медии обявиха, че няма да разпространяват снимките и имената на терористите, за да не "бъдат използвани за разпространение на пропаганда". Според тях снимката "поставя на едно и също ниво жертвите и терористите".
Почти по същото време и почти на същото място една друга медия, при това национална и обществена, реагира по напълно противоположен начин.
ЕКСКЛУЗИВНО! САМО БНТ РАЗПОЛАГА С КАДРИ НА АТЕНТАТОРА ОТ АНСБАХ!
С това заглавие БНТ припомня поредица от репортажи от 2013, когато взривилия се в Ансбах сириец, е в България. "Ексклузивната" находка в архивите на родната телевизия, която не носи никаква информация за причините за атентата, но показва атентатора в ролята на жертва, днес е тема в немските медии.
Разказът за този "спокоен и изплашен младеж", който "останал без пари, без храна и подслон и разчитал само на приятели от бежанския център, които му носели хляб и мляко, както и му осигурили и тънък дюшек" безспорно ще донесе нова "слава" на родната журналистика зад граница.
Портретът на атентатора завършва с личните впечатления на репортерката, която е изненадана от случилото се, тъй като от трите срещи с него разбрала, че той "не одобрява насилието и не разделя хората по вяра и религия".
Можете спокойно да замените БНТ с името на която и да е друга родна телевизия. "Всичко е името на ексклузивните кадри" е мотото на родните медии още от 2000 година, когато Канал 1 излъчи в ефир обезглавяване на руски войник в Чечения и дори от времето, когато "24 часа" публикува на първа страница снимка на трупа на Андрей Луканов в моргата.
"Каква информация носи това?" е въпрос, който никой в българските (а и не само) медии не си задава. Затова след всеки случай с кръв и жертви се тича след близките и съседите, които нямат какво да кажат за терориста или убиеца, освен че е бил "много добро момче, което винаги поздравяваше". Френските медии направиха подобни репортажи след атентата в Ница. Те обаче бяха посрещнати на нож от общественото мнение. Острата реакция очевидно води до промяна в поведението, въпросът е само "Докога?".
Дали в България ще се проведе същият дебат обаче по-скоро е риторичен въпрос. Защото макар да има поне два етични кодекса, спазването им остава само добро пожелание. Колкото до репортерката по-горе, тя "все още пази телефонния номер на ... Той обаче отдавна е изключен". Временно няма връзка и с разума в българските медии, за които "българска следа" във всяко трагично събитие по света си остава извратена форма на оргазъм.