Клошари в столицата твърдят, че "заработват" по 50 лева на ден с ровене в кофите за боклук. Тази "новина" днес беше разтръбена отвсякъде. Явно августовската жега е ударила и медии, и чиновници.
Когато един социален работник, при това шеф на дирекция в Столична община, говори нелепици как клошарите вадят от кофите за боклук по 50 лева на ден, това най-малко значи, че не е излизал извън канцеларията си. Ако е излизал, не е говорил с клошар. Ако е говорил, най-много да му е казал да се разкара. И после пак се е прибрал зад бюрото си.
Най-добре г-жа Владимирова да се опита да изкара петдесетачка на ден от столичните кофи. Последния път, когато клошарят Боби ме черпи цигара, беше в светлия ден от живота му, когато беше изкарал 5 лева за ден. Случи се в една майска вечер тази година...
Да видим колко е лесно и доходно това занимание. Хартията в столичните пунктове се изкупува за 11-13 стотинки килограма, желязото е от 35 до 37 стотинки на кило. Обаче бизнесът с желязо го държат циганите. Така че дотам редови клошар трудно се добира.
Ако бродещите и прехранващите се от кофите имат късмет и намерят стари акумулатори, те се изкупуват най-скъпо. Някъде плащат до 90 стотинки на кило, но другаде е супер евтино - може и наполовина да им ги платят.
Ако хартията е намачкана, влажна и изобщо няма търговски вид, може да ти смъкнат от цената и да я платят и по 10 стотинки. Велпапето, разбира се, е най-скъпо - 15 стотинки за кило.
И смятаме. За 50 лева един клошар трябва да предаде поне 385 кила хартия, ако му я платят по 13 стотинки. Но ако е по 10 стотинки на кило, вече му се връзва половин тон. За да събере тая хартия, той ще трябва да обиколи бая кофи. Не за ден, ами поне за две седмици.
Но да речем, че е посъбрал петдесет кила. Ами как ще ги мъкне - не всички клошари са снабдени с колички. Значи, събира, отива до пункта, предава и после продължава пак. И всичко това е на крак, не ползва градския транспорт. Пунктовете са разпръснати и влаченето на вторичните суровини дотам е уморително занимание.
За сведение на Владимирова и сите "социални" работници човек може да измине пеша за един час около 4 километра. В жеги/студ и натоварен - едва ли повече от два.
Очевидно трендът на пазара на хартия не е известен на социалната служителка от Столична община. Не просто служителка, а шеф на дирекция.
Основният източник, от който клошарите набираха суровини, бяха вестниците. Обаче тиражите на вестниците катастрофално спаднаха. И продължават. Куп списания бяха закрити. Така че тия времена, в които някой чинно оставяше до кофите за смет опаковани с канапче вестници, отминаха. Хората купуват все по-малко вестници - дори в офисите. Съответно и не изхвърлят.
Затвориха се и куп магазини, лизингът спадна драстично - и в резултат опаковките, изхвърлени край контейнерите, стават все по-малко. А картонът от кашоните големите вериги сами си го предават по договор с рециклиращи организации.
Ах, да, остана найлонът и стреч фолиото, които вървят за по 20-30 стотинки на килограм. Малко сметки не са излишни за чиновниците.
Тъй като компаниите - производители на минерална вода и др. подобни, в стремеж да решат и екологични проблеми, намаляват теглото на опаковките си, то една празна половинлитрова бутилка от PЕТ е под 10 грама, а по-големите да имат 20-30 грама.
Хайде сега нека в дирекция "Социални дейности" на Столична община пресметнат колко празни пластмасови бутилки трябва да събере един клошар. Като се има предвид, че количеството за петдесетачка е някъде към 250 килограма, то ще му трябват хиляди.
Може би трябва да отиде до ония миризливи бали, които се разлагат на площадка край София в очакване да бъдат извозени, и да си набави оттам нужните количества.
А за социалните работници предлагаме да има курс по житейски опит.
