"Ох, какъв е сладък! С тези големи бузи, само за щипане! Сигурно обича да си похапва, нека, нека, да е жив и здрав.”
Стига глупости, както се казваше в една противоречаща сама на себе си реклама.
Има нещо изначално сбъркано в това да желаеш живот и здраве на някой, на когото килограмите са му в повече. Особено в България - лидерът по тъжни вести, породени от сърдечно-съдови заболявания.*
Затлъстяването и наднорменото тегло са проблем навсякъде по света и не бива да затъваме в мазни заблуди, че сме някакво изключение. Не сме. Всяко пето българско дете страда от затлъстяване или има наднормено тегло.
С това България се нарежда на четвърто място в Европейския съюз (ЕС) в една от онези класации, за които трябва да се надяваме никога да не оглавим.
Мрачната статистика намира място в доклад на Европейската комисия, посветен на състоянието на здравето на хората в страните-членки на ЕС**.
В частта за България той разчовърква някои от проблемите на здравеопазването у нас, собственото ни отношение към това как живеем, как се храним и как всичко това ни праща по-рано в гроба от всички останали в съюза.
Децата в случая са в особено уязвима позиция. За разлика от възрастните, които сами избират какво, кога и по колко да консумират, при децата отговорността пада както върху менютата в образователните институции (и свързаното с темата законодателство), така и в още по-голяма степен на родителите и тяхното отношение към диетата на отрочетата им, което има водещо значение за здравето им.
Това детето ти да наподобява логото на "Мишелин" не е повод на гордост, а напротив - за сериозно притеснение.
В зависимост от възрастта ви, възможно е като дете да сте се радвали на един шоколад (а за по-младите - на един Snickers например) почти сякаш е коледен подарък. Днес положението не е такова - захарни и тестени изделия дебнат децата отвсякъде.
Законът ограничава продажбата на определени продукти в училищните дворове, но нищо не може да спре едно дете да похарчи парите си в онази лавка, която е на 30 метра от училището и която предлага повече неща за неговия вкус на малко захароманче. Нищо, освен може би правилният родителски подход към храненето и създаването на по-малко вредни навици в детето.
Има места, на които контролът е труден и почти невъзможен. Като училищата например. Няма законово задължение към седмичното меню там да се посочват и съответните хранителни стойности, така че не е ясно доколко се спазват изискванията на Наредбата за здравословно хранене на учениците.
Дори да не могат да контролират това, което се предлага в училище, родителите могат да решават какви да са онези храни, които децата им ядат вкъщи и които в голяма степен формират техните предпочитания. За съжаление, ние, като възрастни, също не даваме кой знае колко добър пример. Цитираният доклад показва, че възрастните българи почти не консумират плодове и зеленчуци, като за сметка на това прекаляват със солта и захарта.
Можем ли да очакваме децата им да се радват на по-различно меню вкъщи, или по-скоро ядат същото, което и техните родители? "Поръсено" обилно с любимите на всяко хлапе захарни изделия, пици и газирани напитки.
И не, решението не е повече игра навън като противовес на изядените боклуци. Според доклада физическата активност на българските деца е достатъчна. Тоест не можем да повтаряме клишето, че децата не прекарват достатъчно време в игра на открито, а вместо това прекарват времето си, вперили поглед само в смартфоните, таблетите и мониторите на компютрите си.
"Коремната преса се прави не в залата, а в кухнята" е лаф, който може би сте чували под някаква форма. И макар тук да не говорим за коремни преси, той отново е приложим. Смисълът му в голяма степен е в това, че физическата активност не е достатъчна за поддържане на добра форма, когато възраствен човек (или дете) изсипва в себе си всичко, което му попадне.
Файда, че водиш детето си на спорт, ако прилагаш остарели похвати като “Изпразни си чинията”, които го карат да преяжда, или със собственото си поведение създаваш в него представата, че ако нещо е вкусно, не трябва да се ограничаваш.
В крайна сметка защо си говорим всичко това?
Защото от диетата на днешните български деца зависи здравето на утрешните български възрастни.
Ако ви се струва преувеличено, да се върнем отново на статистиката. България продължава да има най-ниската прогнозна средна продължителност на живота в целия ЕС (през 2017-а: 74,8 г. за България, при 80,9 средно за съюза). Както споменахме, основна причина за смърт в България остават сърдечно-съдовите заболявания, като по този показател сме три пъти над средното за ЕС. А тези заболявания са свързани пряко с какво? С диетата.
Със сегашната ситуация около затлъстяването на българските деца няма как да очакваме подобрение в тази насока, а напротив - след няколко десетилетия този процент може би ще е още по-голям.***
Освен ако вместо да желаем “живот и здраве”, не започнем да правим нещо по въпроса.
---
* 1100 случая на всеки 100 000 жители за 2016 г., което три пъти повече от средното за ЕС. Изт. виж долу.
** State of Health in the EU: Bulgaria, Country Health Profile 2019, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската обсерватория на здравните системи и политики към Световната здравна организация (СЗО)
*** Докладът отчита и че повече от половината 15- и 16-годишни момчета в България през 2015 г. са имали поне един случай на тежко напиване предходния месец. Сред момичетата на същата възраст България се нарежда на второ място в ЕС по брой пушачки. Но това е част от един друг разговор...
